Да отбележиш най-важния гол в историята на страната ти би бил зенитът на кариерата на всеки спортист. Илхан Мансъз направи точно това на Световното първенство по футбол през 2002 година, но сега още по-голямо предизвикателство го кара да гледа към всеки нов ден. Още през 2010 година футболистът обяви, че се готви за участие на Олимпиадата в Сочи като партньор от тим по фигурно пързаляне, но тогава думите му изглеждаха като шега. Не на шега той се готви да облече екипа на Турция още веднъж на голямо състезание.

Номадската футболна кариера започва късно за бившия нападател и включва престои в Бешикташ, японския Висел Кобе и Херта (Берлин). Изявите му терена приключиха през 2007 година, когато Мансъз беше блъснат от кола в Мюнхен и претърпя тежка травма на коляното.

След операция, осем месеца възстановяване и кратък опит да се завърне на терена футболистът получава оферта да участва в телевизионното шоу “Бузда Данс” – турският вариант на “Танцувай върху лед”. Проблемите с коляното му не изчезват, но след като той се влюбва в партньорката си Олга Бенстандигова (една от професионалистките в програмата, която участва на Олимпиадата през 2002-а), двамата формират връзка, която ги извежда до върха. Сега двамата влюбени тренират в САЩ.

“По време на шоуто Оли видя потенциала ми. Винаги съм искал да започна втора кариера в спорта след футбола, но и в най-смелите си мечти не съм си представял, че ще бъда част от спортна двойка във фигурното пързаляне. Ние не очакваме медал от Олимпиадата, но за нас самото участие ще бъде повече от победа. Така ще окуражим хората от всяка възраст да следват мечтите си”, заявява Илхан.

Това което прави историята на Мансъз като приказка е фактът, че лявото му коляно е разкъсано на парчета от катастрофата преди шест години. С увредена връзка и хрущял, който не може да бъде поправен, е чудо как той и Бестандигова тренират спирала на смъртта, двойни скокове и пируети на пързалката в Аризона, опитвайки се да се класират за Сочи.

“Така ще бъде първият спортист, участвал на Световно първенство и Зимна олимпиада. Преди да стъпя на леда за първи път не бях гледал фигурно пързаляне, а бях на 32 години”, добавя футболистът, чиито дневен режим включва шест сесии по йога, балет, занимания във фитнеса и на леда.

“Има два начина да се класираме за Сочи. Първият шанс е през март по време на Световното първенство, на което няма да участваме. 16 двойки ще се класират от там, а още четири места ще бъдат решени на турнир в Оберсдорф през септември, където възнамеряваме да участваме”, споделя още Мансъз.

37-годишният бивш футболист беше част от тима на Турция, който завърши трети в Япония и Южна Корея през 2002 година. Тогава Хакан Шукур, Хасан Шаш, Емре, Тугай и Юмит Давала, събрани заедно, се оказаха непобедим тим, който загуби от бъдещия шампион Бразилия в полуфиналите.

Тогава Шукур водеше атаката, а Мансъз влизаше обикновено като резерва. В четвъртфинала със Сенегал двата тима не си отбелязаха гол и двубоят отиваше към дузпи, когато Илхан получи пас от Давала и реализира “златен гол” в 94-ата минута. Той беше титуляр в мача за третото място с домакина Южна Корея и вкара два пъти за победата с 3:2.

“Това беше големият ми мач. Винаги бях на пейката, макар че бях в по-добра форма от Шукур и ние опитвахме да обясним на треньора ни Сеньол Гюнеш да играе с двама нападатели, но той се страхуваше. Когато отбелязах гола не знаех, че ще бъде не само най-важният в кариерата ми, но и най-паметният в историята на турския футбол.

От герой в Южна Корея Мансъз пада на земята пет години по-късно. “Катастрофата провали кариерата ми. Както обикновено тичах в парка сутринта и пресичайки улицата, изкачах светофара. Когато светна зелено се затичах и по средата на пътя кола ме удари от лявата ми страна, почувствах болката точно под коляното. Два пъти се превъртях и подскочих три метра във въздуха преди да се приземя на рамо върху капака на колата’, припомня си бившият футболист.

Бестандигова разкрива в интервю, че преди да срещне Мансъз се е колебаела дали да се съгласи да партнира на футболист в шоуто. “Знаех, че футболистите са тъпи и не разбират от нищо друго, освен от ритане на терена”, твърди фигуристката пред “Абсолют Скейтинг”. Илхан твърди, че натоварената програма може да тежи на връзката им, но след като двамата се местят в САЩ и се отдават на пързалянето, всички върви по план. Те може и да не станат новите Торвил и Дийн, но ако се класират за Сочи, успехът им ще бъде грандиозен.

“Много ни е забавно, когато тренираме заедно. Разбира се, понякога ни омръзва, но ще оцелеем. За нас беше голяма стъпка да се преместим в Щатите, но след пет месеца ще бъдем близо до най-добрите”, завършва Мансъз.

Материалът е на "Гардиън", превод www.beautyinsport.com