Легендата на родния алпинизъм Методи Савов се чувства забравен на 78-ия си рожден ден, който отпразнува на 25 май.

Един от първите българи, изкачили най-високия връх на планетата Еверест (8848 м), живее в Дома на ветераните на културата и изкуствата в София. Трудноподвижен е.

Пенсията му от малко над 700 лева стига единствено да покрие разноските си в самия дом и скъпите лекарства, от които се нуждае.

Пари за други битови нужди няма.

Държавните институции пък така и не реагират на многократните призиви за допълнителна пенсия за героите от експедицията през 1984 г. Въпреки това има хора, които не са забравили за подвига на Савов. И сега искат да му помогнат.

Става въпрос за част от най-големите ни актьори, които участват в спектакъла „Поетите и сезоните“. Това е проект, в който представят най-хубавите наши любими български стихотворения, лишавайки ги от обичайната скованост на рецитала, с необходимото уважение към поезията и нов, съвременен почит. Благотворителното представление в навечерието на най-светлия български празник се състоя на 22 май вечерта в София, а парите от билетите ще бъдат предоставени на алпиниста.

„Събраните от него средства решихме единодушно да дарим на Методи Савов, защото смятаме, че всеки един човек трябва освен да живее добре, да остарява достойно.

Методи Савов е жив пример, че когато мечтите се преследват и се превърнат в цел, те се сбъдват, дори когато са вертикални. Или може би само тогава. Програмата „Поетите и сезоните“ ни е почти нова, така че и ние ще се потим по вертикалата. Как поетите минават през природните и житейските сезони и как разказват за тях?", се казва в съобщението, подписано от участниците в спектакъла - Владо Пенев, Бойко Кръстанов, Весела Бабинова, Захари Бахаров, Иван Бърнев, Луиза Григорова-Макариев, Малин Кръстев, Теодора Духовникова, Юлиан Вергов и маестро Антони Дончев.

Самият Савов реши да отпразнува скромно рождения си ден в дома на ветераните, като не смята личния си празник за повод да дава интервюта.

„Тяло нямам, но имам дух. Не искам да говоря. През годините разказах за всичко. Благотворителната инициатива е хубава, но все още не съм напълно сигурен в нея“, сподели легендарният алпинист.


Въпреки трудностите и лишенията, в които живее, той се е научил да се бори и да не се предава. Характерът му се калява още от ранна детска възраст. Живее с майка си в малка барака в столичния квартал „Надежда“, а покривът протича при дъжд.

Парите не стигат, затова Методи е принуден да започне работа в завода за металорежещи машини едва 16-годишен.

Някъде по това време открива планината и бързо се влюбва. Първоначално започва да катери скалите край Лакатник. При една критична ситуация е принуден да поиска помощ от алпинисти, които му подават въже.

Впоследствие е посъветван да се запише в алпинистки клуб, като така получава възможност да се катери с нужната екипировка и с други свои колеги. Записва се в Туристическо дружество „Урвич“ и започва да преминава през по-сложни маршрути. Когато опъва палатката си в планината, пък се чувства като в дворец, в сравнение с мизерията на семейната къщурка.

Талант
Започва да се занимава сериозно с алпинизъм през 1966-а, когато е на 19, и скоро разкрива таланта си.

През 1975 г. с Иван Вълчев осъществяват първото българско изкачване на северната стена на връх Айгер (3970 м) в Алпите. В актива си има 4 седемхилядника – вр. Ленин (7134 м), два пъти вр. Комунизъм (7495 м), вр. Корженевска (7105 м) и вр. Ношак (7492 м).

Качествата на Савов се забелязани и през 1981-ва е участник в първата българска хималайска експедиция на вр. Лхотце (8516 м), а поводът е 1300-годишнината от създаването на българската държава.
Попада в първата група, която е определена да атакува четвъртия по височина връх в света заедно с Христо Проданов, Огнян Балджийски и Кънчо Долапчиев, който заради заболяване се отказва. На 30 април сутринта от лагер 4 (7950 м) пръв към върха поема Христо. Огнян и Методи пък се забавят и достигат до 8200 м. Единствено Проданов стъпва на Лхотце, с което става първият българин, изкачил осемхилядник.

Източник: telegraph.bg