Кой не обича историята за Шехерезада и приказките от Хиляда и една нощ. Ако арабската принцеса живееше днес, със сигурност нейна героиня би била Захра Лари. Захра има мечта, която преследва въпреки всичко. Тя живее в пустинна страна, носи хиджаб и иска да участва на зимната Олимпиада в Пьончанг в турнира по фигурно пързаляне.
Лари е родена през 1995 година в семейството на баща арабин и майка американка. Преди две десетилетия родината й ОАЕ е с три пъти по-малко население. Жените, които днес живеят в огромни къщи с по два гаража и прислуга, все още носят вода на ръце, а нефтът не е превърнал страната в една от най-богатите в света. Днес емирствата са далеч напред в икономическо отношение, но не толкова в човешко. Да, жените може да посещават университет, някой от тях имат работа, но трудно се реализират в спорта. Захра е обвинявана, че пързалянето й е срещу исляма. „Хората ми казват, че не трябва да спортувам. Но аз не заставам срещу традицията или културата ни“, отвръща момичето, което на леда излиза с изцяло покрито тяло и хиджаб на главата си.
На 11 години тя гледа филма „Ледена принцеса“ и заявява, че иска да се пързаля. Майка й Рокия Кочран е против, но бащата Фадхел Аббас Лари я води на пързалката. Именно той я спира от състезание през 2009-а. Неговите приятели и колеги смятат кънки спорта, който е много близък до танците, за предизвикващ похот. Докато стои в публиката и гледа реакцията на детето до себе си, разбира че трябва да направи всичко за нея. В Абу Даби има пързалка с олимпийски размер, но културната бариера е още там, както и вярването, че спортът не е за жени. Всичко това следва Захра при първото й международно състезание през 2012-а. Международният кънки съюз с радост приема фигуристката от богатата страна (от 2013-а ОАЕ е редовен член на ИСУ), но се гледа скептично на възможностите там да бъдат създадени шампиони. „Те не гледат културата, а парите“, споделя треньорът на Лари Золт Керекес.
В свят на къси поли, кристали и пайети, е трудно да се намери място за покритото от глава до пети момиче. Големият проблем на ИСУ е хиджабът и притеснението, че може да доведе до задушаване. Бившият президент на съюза Отавио Чинкуанта взема соломоновското решение забрадката да бъде позволена, давайки шанс на съдиите да решат дали да има отнети точки за нарушаване на критерия за облекло.
„Падах и ставах, знаейки че трябва да продължа“, казва Захра, когато започва кариерата си на възраст, на която руските състезателки вече изпълняват по пет различни тройни скока. В родината си тя получава прякора „Ледената принцеса“. „В последната година тренирам от 4 до 7 часа на ден, като съчетавам заниманията с лекциите си в университета. Имам мечти и цели пред себе си. Ако ги постигна, ще скачам от радост, ако не, няма да бъде заради липса на опит“, добавя тя.
А мечтата й: „Искам да отида на Олимпиадата и да покажа, че мюсюлманка и жена от пустинята може да участва в зимни спортове. ОАЕ никога не е присъствал на Зимна олимпиада и би било страхотно, ако успея. Другата ми мечта е да покажа на младите жени, че трябва да търсят това, което обичат. Да не позволяват на малките препятствия да изглеждат като планини. Да не търсят разликите в хората, а приликите“.
Примерът на Захра не остава само на теория. В момента над 60 момичета тренират фигурно пързаляне на пързалката в Абу Даби. Бариерите постепенно падат и ако не Лари, то някоя от сънародничките й скоро ще запише името си в голямо международно състезание.
*Назаем от Красивата страна на спорта
