Все по-честите наводнения у нас не са просто резултат от "лошо време", а от години хаотично управление, липса на координация и остарял подход към реките и инфраструктурата. Това заяви бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов след последните тежки наводнения в Централна и Северна България пред bTV.
Според него държавата продължава да действа реактивно, вместо превантивно.
"Ние нямаме системен подход – чакаме нещо да се случи и тогава започваме да реагираме, обикновено с паника и кризисно управление", заяви Попов. По думите му проблемът далеч не се изчерпва с периодичното почистване на речните корита.
"Реките не са бетонни канали"
Бившият екоминистър отправи сериозна критика към начина, по който през годините са били "коригирани" реките в България.
"Те непрекъснато се застрояват и коригират. Това е старомоден подход, който има сериозни негативни последствия", коментира той.
Като пример Попов посочи София, където според него реките са буквално „вкарани в бетон“, а мостове и инфраструктура допълнително ограничават проводимостта им. И даде пример и с Орлов мост, където според него конструкцията затваря голяма част от речното сечение.
Витоша губи естествената си защита
Особено тревожна според Попов е ситуацията в подножието на Витоша, където презастрояването постепенно унищожава естествените зони, задържащи водата.
"Полите на Витоша са естествена ретензионна система. В момента обаче тези територии се застрояват непрекъснато", предупреди той.
Попов обърна внимание и на Боянското блато, което по думите му изпълнява важна защитна функция за София, но въпреки това строителният натиск около него продължава.
Според бившия министър един от най-сериозните проблеми е липсата на координация между институциите.
"След 1989 година управлението се децентрализира, но липсва координация между отделните структури", каза той. По думите му България разполага с добри метеорологични прогнози чрез НИМХ, но те не се използват достатъчно ефективно.
"Всяко бедствие ни изненадва, а не би трябвало да е така", подчерта още Попов. Той смята, че в управлението на риска трябва много по-активно да участва и застрахователният сектор.
"Когато започне наводнение, разговорът веднага е какво ще плати държавата. Застрахователите почти не присъстват в този процес", заяви той.
Според него държавата трябва да се намесва само в най-критичните ситуации, а не автоматично да покрива всяка щета.
"Жегите и пороите тепърва ще се усилват"
Попов предупреди, че климатичните промени ще правят екстремните валежи все по-чести и по-разрушителни.
"Ако климатичните промени продължат по начина, по който се очаква, внезапните силни валежи ще стават все по-интензивни", каза той.
Като пример посочи трагедията в Царево, като предупреди, че ако подобно бедствие се случи в разгара на туристически сезон, жертвите могат да бъдат десетки.
България губи до 80% от водата си
Бившият министър засегна и проблема с безводието, който според него е пряко свързан с лошото управление на водния сектор.
По думите му в някои райони на страната загубите по водопреносната мрежа достигат между 50 и 80%.
"Нормално е да се стига до воден режим, когато се губят толкова огромни количества вода", заяви той. И даде пример с Плевен, където според него годишно пада многократно повече дъждовна вода от необходимото за потреблението на града, но тя не се използва ефективно.
В заключение Юлиан Попов подчерта, че България се нуждае не от козметични ремонти след всяко бедствие, а от цялостна реформа и модерни природосъобразни решения.
"Не е достатъчно да минеш с машина и да почистиш реката, след което да кажеш: "Свършихме работа". Не сме свършили работа", заяви той.
