Мястото на земетресението в Мексико е изключително сеизмоопасно, с десетки земетресения, но с по-малка сила. Това е най-силното земетресение за този район. Това каза пред БНР проф. Емил Ботев, ръководител на Департамента по сеизмология към БАН.
Това е типично земетресение за района, резултат от подпъхване на плочата Кокос в Тихия океан под крайбрежния край на Карибската плоча. Всичко това става на границата на Мексико с Гватемала, където само 50 километра на север пък започва и Северноамериканската континентална плоча. Т.е. на мястото на контакт между трите плочи става това земетресение, като резултат на подпъхване на океанската част под карибската плоча.

Характерно за района е, че тези вертикални пропадания на едната плоча под карибската се извършват в хоризонтално направление, със значително хоризонтално направление в северозапад, в посока Мексико. По този начин, макар че Мексико сити е разположено на около 1000 км, механизмът на земетресението прави два пъти по- силно излъчването в това направление и съответно дори в Мексико сити има такива неустойчиви на сеизмично въздействие сгради, които са повредени.

Взаимодействието между плочите се осъществява на фронт от дължини от стотина километра и повече. На територията на България отделните блокове са от порядъка на десетина километра и те много трудно могат да формират земетресение с магнитуд по-голям от 8.

Последващите трусове са поне десетина на брой с магнитуди до 6, което ги прави относително безопасни, посочи още Ботев.