Емблематичната сграда на Националния дворец на културата отбелязва 45 години от откриването си и това е повод да се върнем към историята на едно от най-значимите културни пространства в България.
НДК е един истински архитектурен проект, но и нещо много повече - една амбиция и идеология, които продължават да пишат своята история.
От пустеещо поле до символ на държавата
Идеята за мащабен културен център се ражда още през 70-те години по инициатива на столичното ръководство на БКП. А теренът са временни постройки, товарна гара и стари казарми.
През 1975 г. започват проучванията, а първоначалният замисъл е на това място да се построи опера. Международният конкурс обаче не излъчва победител.
Така се ражда новата концепция: многофункционален културен и конгресен център.
Проектът е поверен на арх. Александър Баров и екип специалисти, а първата копка е направена на 25 май 1978 г.
Строеж с мащаб на епоха
Числата говорят сами: 335 000 куб. м бетон, 1,7 млн. тона изкопана земна маса, около 10 000 тона метални конструкции (съпоставими с Айфеловата кула), 15 зали и над 123 000 кв. м разгъната площ.
В изграждането участват не само специалисти, но и хиляди софиянци с доброволен труд и дарения над 30 млн. лв.
НДК е открит официално на 31 март 1981 г. от Тодор Живков и
до 1989 г. носи името на Людмила Живкова.
Сцена на културата – и на историята
Още през 80-те години НДК се превръща в международен културен център – сцена за концерти, конгреси и изложби. А днес, 45 години по-късно, честванията са под патронажа на президента Илияна Йотова.
А години наред иначе стотици хора са посрещали всяка сутрин изгрева под бронзовото "Слънце" на Георги Чапкънов.
Любопитна подробност, несъмнено, е, че бронзовото "Слънце" на фасадата е било на ръба да не бъде поставено. Било е обявено за "неподходящо". Защото е било прекалено различно.
Людмила Живкова обаче успява да го запази, налагайки го като "временно". И така то остава завинаги, а днес е най-големият символ на НДК.
"Мислете за мен като за огън", казала според Любомир Левчев Живкова, която е мотор на проекта НДК, основната част от инициативите през 1981 г. за честването на 1300 години от създаването на българската държава.
Людмила Живкова е председател на Комитета за култура по онова време и е дъщеря на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Тогава единствено тя има възможностите и размаха да осъществи такъв грандиозен проект - и да го насити със символика, доста различна от тотемите на социализма, които по онова време са неотменим канон за изкуството.
Не минава без тях, разбира се, но ролята им сред символите в НДК е второстепенна.
Но Людмила Живкова направи от НДК истински храм на огъня.
Скритият код на Людмила Живкова
Зад тази енергия стои Людмила Живкова – двигателят на проекта. Именно тя превръща НДК в нещо необичайно за времето си. Не само заради "Слънцето", на което толкова държи.
Вместо чиста социалистическа символика – тя залага на соларни култове, спирали, образи на Богинята майка и елементи от агни йога и богомилството.
И НДК от сграда се превръща в истинска символна система.
Спиралата – формулата на времето
Барелефите при входа – дело на Димитър Бенчев – изобразяват спирали с датите 681 и 1981. Те описват цялото развитие, през което е минала сградата.
Според философията на агни йога – всичко се движи спираловидно: животът, историята, дори самата Вселена.
Учението на Петър Дънов, богомилството, агни йога - философска система, в която писателят Богомил Райнов увлича Живкова, както сам разказва в книгата си "Людмила".
Основните постановки, които тя е изучавала с вдъхновение и страст, разкрива в "Тайното учение" неговият баща акад. Николай Райнов. Той е и първият изследовател на богомилството, теософ, близък на Петър Дънов и Николай Рьорих и автор на проекта за завесата на Народния театър – възкръсналата от пепелищата птица феникс, известна в народната традиция като жар птица.
Огънят, който пронизва всичко
В НДК има и огън, чийто смисъл не е само метафоричен. Той е своеобразен център. "Огънят" на Христо Стефанов. Има ги и нестинарските мотиви, а също и образи на културните титани на България.
В централното фоайе стои фигурата на Богинята майка – официално "Майка България", но със символика, много по-древна от всяка идеология.
Според Харалан Александров това е опит за търсене на "мистичното сърце на България", а дори и за откъсване от съветския модел.
Но и не е само това. Навярно Людмила Живкова е търсила мистичното сърце на Вселената.
Защото това е другото име ва Богинята майка, а НДК е нейният дворец.
