Историите на тези пет софийски къщи ще ви смаят! СНИМКИ
Столичните домове са пазители на личните истории на Атанас Буров и индустриалеца Киро Стефанов
Хора и улици - София е град като град. И в него тръгваме нанякъде, но стане ли дума за старите софийски къщи и техните истории, винаги се връщаме назад, за да ги разгледаме, пише "Монитор".
Колкото и да бързаме. Заставаме спокойно пред красивите им старовремски фасади, бавно изучаваме фантастичните им орнаменти, отправяме поглед нагоре пред изящните им покриви и започваме да си представяме някогашните уютни вечери зад великолепните им вехти непроницаеми завеси, преди да заживеят втория си живот като посолства, столични дирекции и други.
Там обаче се крият колкото лични шепоти и трепети, толкова и призраци на цели епохи и течения на изкуството и архитектурата.
Днес сме подбрали интересните истории на 5 от тези къщи, които ще ни върнат чак до периода след Освобождението и първата половина на миналия век.
Започваме нашата разходка от една от най-представителните улици на града ни
- „Сан Стефано“, и от времето, когато София е в разцвета си - началото на XX в. Градът вече е осветен от златножълтите електрически лампи, по улиците е тръгнал първият трамвай, а чуждестранните и българските архитекти неуморно разкрасяват града, издигайки една след друга великолепни къщи.
Едни от тях са прочутите калоферски съграждани Георги Фингов и Киро Маричков (дядо на „шуреца“ Кирил Маричков), автори на много архитектурни проекти навсякъде из България и едни от първите и най-емблематични представители на течението сецесион у нас, което се характеризира с богати декорации и орнаменти.
Точно такива изящни елементи откриваме и върху фасадата на къщата на семейство Дренкови - образец и символ на този период, която се намира на ул. „Сан Стефано“ 31.
Неслучайно тя бива построена през 1905 г., когато е своеобразният пик на това архитектурно течение.
Едни от отличителните й белези са покритата с купол ъглова кула и стройното изпъкнало женско лице, наместило се на върха на най-големия прозорец на къщата. Сецесионът обаче не остава само по фасадата, а се „подписва“ и върху забележителната ограда на сградата, върху която откриваме листенца.
Постройката се появява като семейна къща на Стефан Дренков (също калоферски гражданин) и Вера Дренкова (германка с първоначална фамилия Льовенхаген).
Освен че отразява патриархалния дух от онези години, който е повелявал, че всяко семейство трябва да си издигне голяма хубава къща, където челядта да израсне, тя е възпроизвела и духа на тогавашната разрастваща се София.
За съжаление някои от тези архитектурни шедьоври, както знаем, вече не са измежду живите образци или са пред разпад, но тази столетница удържа на времето и пазейки в себе си всички тези спомени, днес служи за сграда на Гръцкото посолство.
От почти две десетилетия по-късно е и чудният дом на сливенския индустриалец Киро Стефанов
Гордо извисяваща се точно в началото на ул. „Париж“ 1, където тя се кръстосва с „Московска“, сградата има архитектурната привилегия да се позиционира на ъгъл, което дава голям шанс на нейния гениален майстор Никола Лазаров - един от най-видните имена в строителното минало на България - да разгърне въображението си.
Днес никой не може да мине оттам и да не отправи поглед към великолепния й ъглов акцент. Той е обграден от два пиластъра, които ни връщат обратно към теченията на Ренесанса и барока, завършващ на мансардния етаж типично по неокласически с фронтон.
Точно на него с красиви големи цифри е запечатана и една година, която дълго време няма да можем да прокудим от съзнанията си – 1921-ва, когато е била издигната сградата. В поясите от лаврови листа по главния й корниз пък откриваме елементи на сецесиона.
В тази неповторима палитра от архитектурни стилове, отразяваща безспорния талант на нейния създател, се вижда и предприемчивият дух на семейството на първия й собственик Киро Стефанов.
На първия етаж от къщата си той позиционирал работните си кабинети. Интериорът не е изцяло запазен, но вътре може да се видят оригиналният парапет и мозайката след входната врата.
Сливенският индустриалец и двамата му братя наследили от баща си една от първите фабрики за платове в Сливен, с която постигат големи успехи, печелят множество награди за качество и дори получават поръчки от царското семейство.
Всъщност точно 10 години след като Киро се настанява в къщата, един от братята му - Стефан, застава на поста министър на финансите. Тъкмо в тези години страната се радва на голям икономически напредък въпреки Голямата депресия в световната икономика.
Оттогава минава много време, но днес бижуто на Лазаров все още грее в пълния си блясък. Понастоящем къщата, паметник на културата, е известна повече като „приемната“ на Софийската община, а през 2019 г. в нея за кратко бе настанен Информационният център за кандидатурата на София за Европейска столица на културата.
Малко по-надолу на ул. „Московска“ 41 при ъгъла й с „11 август“ ще се докоснем както до още една смайваща архитектура, така и до една от най-вълнуващите истории на България от първата половина на XX век.
Тук ще намерим себе си пред някогашния дом на бележития български банкер, политик и родолюбец Атанас Буров, чийто облик веднага ни отпраща към 30-те години на миналия век.
За епохата на модернизма ни говори фасадата й откъм „Московска“, заради нейните по-сдържани елементи.
От другата страна обаче ставаме свидетели на интересното архитектурно решение на проектиралия я Сава Овчаров, което цели отново да ни отпрати към сецесионовото изящество с майсторски корниз и изпъкващия релеф на Свети Георги.
Така поставена на границата между двете течения в изкуството, къщата от 1933 г. напомня и за противоречивата и прелюбопитна личност на самия й собственик, който живее там до 1941 г.
В нейните изящни салони демократът, министър в четири кабинета и депутат от 1911 до 1934 г., е приемал официалните си гости. Тук е кроил влиятелните си речи и е планувал икономическото бъдеще на страната ни.
Тук той е прекарвал и уютните си семейни вечери край камината с двете си деца Стефан и Недялка и с любимата си Смарайда или както я наричали всички – мама Майда, която отговаряла за „вътрешната политика на къщата“. Любопитно е, че домът им винаги е бил осветен от десетки лампи през нощта.
Животът на Буров без съмнение е неразделна част от съдбата и историята на България, но днес, забързани, мнозина не съзнават, че минават край фамилната къща на видния финансист.
Поради архитектурните си достойнства и оригиналния си интериор сградата е обявена за паметник на културата, а сега в нея се е настанила Дирекция "Социална дейност" на Столичната община.
Продължаваме отново по ул. „11 август“ и се спираме на №4 при къщата, която е обитавал кметът на София в кризисния период между края на Първата световна война и 1920 г. - д-р Георги Калинков, който е един от основателите на Демократичната партия.
Той всъщност не е родом от България, а е бесарабски българин от Твардица, Молдова, и е бежанец след Руско-турската война от 1828-1829 г. С докторската си дисертация по право от Брюксел върху търговските дружества той се връща в София и работи като адвокат дълги години.
Разказът за фасадата на изящния му дом обаче е също толкова любопитен, колкото историята на тогавашния кмет. Всъщност докторът е притежавал три „залепени“ къщи, като тази, която се открива пред нас, е най-новата, предназначена специално за неговата съпруга от първия брак и техните деца.
Построена през 1907 г., тя отново е подписана със разпознаваемия почерк на арх. Никола Лазаров и завладява с комбинацията си от проста геометрия и изпъкващи живописни орнаменти.
Респектиращата сграда обаче се забелязва отдалеч най-вече по ъгловото оформление чрез изнесени еркери на етаж втори, следван от остър покрив на третия. В дъното на двора й все още можем да видим вече схлупилата фасадата си първа постройка, която явно не е била застигната от голямото благоустрояване в началото на миналия век.
Днес емблематичният някогашен дом на Калинкови е собственост на Столичната община и там символично се е разположила нейната приемна. Интериорът не е изцяло запазен, но вътре могат да се видят оригиналният парапет и мозайката след входната врата.
За финал завършваме с една от първите постройки в младата столица, издигната скоро след Освобождението. Заставаме отново на знаковата „Московска“, този път № 17, а пред нас в целия си запазен блясък се разкрива домът на още един бесарабски българин - Димитър Греков юрист и политик.
Първоначално част от Консервативната, а след това от Народнолибералната партия, той е първият председател на Върховния съд, министър на правосъдието в две правителства, председател на Третото обикновено народно събрание и дори министър-председател за няколко месеца през 1879 г.
Но освен че е пръв в много начинания, той e един от най-активните участници в създаването на Търновската конституция, а по-късно е имал честта да бъде сред тримата български пратеници, срещнали се във Виена с бъдещия цар Фердинанд.
Неговата къща е била една от най-представителните през 80-те години на ХIХ век
Първите й два етажа, които са без ярки орнаменти, са били издигнати през 1882-ра от австрийския архитект Ото Дьоркен в тогавашния дух на неокласицизма, а следващият е надстроен от родния ни майстор Никола Юруков цели 32 години по-късно.
че добавя етаж, той я декорира в стила на късния сецесион и майсторски завършва постройката с голям фронтон на върха, който съвършено се съчетава с долната й част.
За щастие знаковата постройка е съвсем запазена и днес е под грижите на Европейската банка за възстановяване и развитие.