Поредният административен абсурд провокира една жена да потърси БЛИЦ, за да разкаже за неволите, в които попада заради едно наглед редово паркиране.
Жената е гостувала по работа при близко семейство, което живее в къща с двор. Тя спира автомобила си в малка ниша точно пред входната врата. Мястото се води частна собственост по нотариален акт, така че действията й са напълно законни и според правилата.
Зад автомобила си дори оставя достатъчно пространство, за да може да мине, например, майка с детска количка.
Но на тръгване заварва честитка на предното стъкло и глоба в размер на 100 лева.
"Паркирала съм на същото място години наред, десетки пъти досега. И не само аз – там паркират и други техни приятели и познати", споделя пред медията ни тя.
И никога досега не е имало проблем. До онзи ден, в който разбира, че е "нарушила правилата".
Основанието за глобата е: "неправилно паркиране върху тротоар".
Както вече стана ясно – тротоар няма, тъй като мястото е частна собственост и автомобилът в случая няма как да е в нарушение.
"В този район няма зона, но и да имаше – аз не съм в нарушение, защото се намирам на частна собственост. На практика мога и да живея там и да съм си паркирала автомобила отпред, нали така", недоумява жената.
Частният имот не е общинска територия, следователно човек може да паркира автомобила си на подобно място, без да е в разрез с правилата, и без да пречи на никого.
"Реших все пак да потърся логика и обяснение за тази глоба", разказва жената. Обажда се до Центъра за градска мобилност, откъдето получава обаче изненадващ отговор.
Обяснение, което отваря още по-дълбока бездна от абсурд.
Процедурата, която й обясняват от там, че трябва да премине, в случай че й се занимава, звучи така: в 7-дневен срок трябва да подаде жалба на сайта на Столична община, след което да бъде извикана, за да й бъде съставен акт. После, ако реши, вече може да съди общината.
И точно тук изплува най-страшният елемент от цялата схема. Наричаме го условно "схема", защото съвсем не прилича на нормално поставена административна процедура.
За да докаже, че не е нарушител, жената трябва да отсъства от работа неведнъж – за да ходи по институции, да търси и да плаща на адвокат, да покрие съдебни разноски и да се подготви за дело, което може да се отложи неведнъж. А сумата, заради която ще мине през всичко това, е… 100 лева.
Но цифрата е принципна. Не размера й определя логиката на действията, нали?
"С други думи, директно влизам на дело в съдебна зала, ако избера този вариант. Отделно трябва да платя на адвокат, да платя и разноските по делото. И при цялото това ходене по мъките за лудо, почти всеки в такава ситуация ще си каже: „майната му, дай да си платя направо тези 100 лева". Както и самата аз си казах първоначално", казва още тя.
И точно на това, изглежда, разчита системата.
Сметката е проста: едно евентуално дело ще струва повече от самата глоба. Много повече от 100 лева, защото освен парите, човек си докарва и нерви, и загуба на време, които няма как да възстанови след това.
На практика плаща без да е виновен!
"В случая аз дори не съм нарушител и ей така, без никакво основание, трябва да платя тези 100 лева. Ей така, за да ги спонсорирам?! Правят така, че да изпаднеш в цайтнот и да нямаш ход", ядосва се жената.
Подобни системи приличат повече на Параграф 22 с касов апарат, отколкото на правила или правосъдие. И въпросът вече съвсем не е само "Законна ли е тази глоба?". Звучи така:
"Колко още хора ще плащат, само защото нямат сили да се борят?"
На практика излиза, че системата е устроена така, че да защитава най-вече… себе си. А когато човек се откаже да се бори с административните абсурди – тя печели.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
На [email protected] БЛИЦ очаква новини, снимки и видео от своите читатели в цяла България и по света
