След поредицата от материали на БЛИЦ, разкриващи тревожната ескалация на напрежението около паркирането в столичния квартал "Редута", и след като СДВР се самосезира по случая, главното действащо лице в този казус потърси медията ни, за да разкаже своята версия и да внесе яснота за месеците на системен тормоз, вандализъм и заплахи, на които е подложен, откакто живее в района.
Разказът му хвърля светлина върху една наистина порочна практика, в която битката за паркомясто прераства в недопустими крайности, а страхът вече е част от ежедневието.
Ситуация, в която със сигурност мнозина и в столицата, и извън нея, ще се припознаят, защото проблемът с паркирането отдавна не е просто битов казус, а социална бомба със закъснител.
Все по-често недостигът на места, липсата на контрол и институционалното бездействие тласкат напрежението към недопустими крайности – заплахи, саморазправа и откровен вандализъм. Какъвто се оказа и този случай.
Оказва се, че това, което се случва в столичния квартал "Редута", където конфликтите около паркирането вече преминават границата на разумното и изискват спешна реакция от органите на реда, не са единични случаи, а системна порочна практика.
М.М. се оказва потърпевш от системно чупене на автомобила му – чистачки, механизми, стъкло – само защото паркира в район без реална алтернатива.
Подробностите, които ни дава той, след като преди това е опитал неколкократно да се разбере цивилизовано с тези, на които пречи, са меко казано абсурдни. Поставял е бележки на цялата кола с телефонен номер и молба да се свържат с него, а не да му чупят всеки път колата. Но без резултат.
Ето какво сподели той пред нас:
"Родом от Плевен. Прибирам се в края на миналия август от морето в кв. "Редута", където си бях намерил квартира. Живял съм и в много други квартали на София, но в този не бях. Малко ме подведоха с това, че имало къде да се паркира и паркирането било свободно. А аз съм с кола, която постоянно шофирам. Ако има възможност, предпочитам да си плащам гараж или паркомясто, обаче никой не предлага нещо подобно в района", започва М.М.
Той уточнява, че колата не е прищявка, а средство за препитание.
"Така си изкарвам прехраната. Затова паркирам автомобила така, че да мога да го виждам от терасата и да имам бързо придвижване до него."
По думите му, ситуацията в района е крайно абсурдна.
"За да си намериш място, ако изобщо си намериш, обикаляш 30-40, а понякога и повече минути. Видях, че и други хора паркират на въпросния бордюр – той така или иначе е в окаяно състояние и хората избягват да минават оттам, особено зимата, защото е заледено."
Вместо разговор обаче, започва системен тормоз.
"Започнаха да ми чупят чистачките, механизмите вече са почти унищожени. Шест задни чистачки съм сменил досега, двете предни са с напълно счупен механизъм. Отделно ми счупиха и стъклото."
Опитите за цивилизовано решение удрят на камък.
"Сложих бележки на цялата кола, оставих и номер – написах: "Моля, не чупи, обади се!" Идеята беше да се разберем като хора. Ако има проблем – да се обадят, да обсъдим, да ми вдигнат колата с паяк, да ме глобят, ако трябва. А не да чупят нещо, което не са ми купили."
Ситуацията ескалира дотам, че мъжът започва да получава заплахи.
"Започнаха да ми звънят от частни номера. Заплашват ме. Започнах да се притеснявам."
По думите му, подобни инциденти в столичния квартал "Редута" не са изключение.
"Тук е голяма война за паркирането. Във фейсбук групата на квартала хората пишат: "Трябват ми двама души, за да разглабяме коли". Това вече е чист вандализъм!"
От СДВР пък признават, че ресурсът е ограничен.
"Полицията минава от време на време, но казват, че имат една патрулка и не е лесно. Аз ще започна да пускам сигнали при всяко едно нещо, за да обърнат внимание", казва още потърпевшият.
И се надява този случай да спре порочната практика, от която, оказва се, се оплакват и много негови съседи, и органите на реда да си свършат работата, за да не прерасне вандализма в нещо много по-сериозно.
На [email protected] БЛИЦ очаква новини, снимки и видео от своите читатели в цяла България и по света
