Над 45 милиона лева е загубата за икономиката на София и страната в резултат на последната „стачка“ в столичния градски транспорт. Това е приблизителната стойност на непроизведената брутна добавена стойност за половин работен ден, според анализа на икономиста Красен Станчев от Института за пазарна икономика.
„Стачката“ — или по-точно спирането на наземния градски транспорт — остава без точна оценка от властите. Според Станчев обаче, тя е типичен пример за икономически рекет с мащабни последици, които не са компенсирани с никакви реални ползи.
Изчисленията се основават на редица допускания:
-
През 2024 г. се очакват 324 млн. пътувания с градски транспорт в София, което прави близо 887 хиляди на ден.
-
Половината от тези пътувания не са били осъществени по време на стачката.
-
60% от пътуващите са икономически активни, а загубата на работно време е оценена на половин ден.
На база на брутната добавена стойност на София за 2023 г. (69 млрд. лв.) се изчислява, че един работен ден струва на икономиката 189 млн. лв. След отчитане на спестени разходи, загубите от половин ден без наземен транспорт се изчисляват на около 45 млн. лв., а ако се актуализират за 2024 г. — до 49 млн. лв.
За сравнение:
Предложението за увеличение на заплатите на служителите в наземния транспорт е в размер на 15 млн. лв. — над три пъти по-малко от изчислените загуби.
Според Станчев, стачката не е протест, а инструмент за политически и синдикален натиск. Загубите не се ограничават само до икономически ефекти. Увреждат се логистиката, доверието в институциите и се създават предпоставки за нови подобни кризи.
„Успехът на този тип рекет е поражение за данъкоплатците“, категоричен е икономистът. В допълнение, той напомня, че освен транспорта, гражданите извън София плащат и за отоплението на столицата.
Според анализа, подобни действия не само затрудняват ежедневието, но и подкопават устойчивостта на публичните финанси в национален мащаб.
