13 години не са фатални, а похвални, за "Арт" от Ясмин Реза

Тази пиеса трябва да се гледа и слуша много внимателно. Просто трябва да се следи всяка дума от блестящия текст в изпълнението на трима забележителни актьори. На всичко отгоре е и много забавна с фино чувство за хумор, което спомага за по-лесното „преглъщане” на философския и естетически смисъл на творбата. Зрителят обаче (горещо препоръчвам на всеки приятел на качествения театър обезателно да я гледа !) не бива да се подхлъзне само по хумористичната страна на спектакъла.

Става дума за „Арт” от Ясмин Реза (режисьор проф. Пламен Марков) в Малък градски театър (МГТ) , който след 13 години на сцена и „гастрол” за известен период от време и в извънстоличен театър, отбеляза своего рода премиера на завръщането си „Зад канала”. 53-годишната Ясмин Реза, макар и с доста смесен произход, е родена в Париж, френска гражданка е и французите с основание се гордеят с нея, че е първият френски автор след Албер Камю и Жан Ануи, видяла приживе своя пиеса, поставена в много взискателния театрално Лондон. При това играна над 1 000 пъти, при това именно …”Арт”!

У нас за щастие драматургичното творчество на Ясмин Реза е вече също добре познато. В София нейни пиеси са поставяни освен в „Зад канала”, също в Театър 199, НАТФИЗ и др. От „другата страна на канала” за съжаление кратко просъществувалият Модерен театър на Ивайло Христов също отвори вратите си преди няколко години с пиеса от Ясмин Реза – „Божествата на касапите”, при това също режисирана от Пламен Марков.

Наглед фабулата на „Арт” е твърде обикновена, дори простичка. Преуспява-щият лекар Серж (в ролята Владимир Пенев) си купува картина за твърде голямата сума от 200 000 франка или 40 000 долара. Бялото платно с размери 160х80 см, на което няма нищо, освен няколко „мръсно бели или много светло бежови линии”, и неговата висока цена стават причина за неодобрението и дори гнева на неговия най-добър приятел и ментор в изкуството Марк (Атанас Атанасов). Третият пък в тази «света троица», макар и отстъпващ в интелектуално отношение на другите двама, добрякът Иван (Иван Петрушинов) се опитва да помири Серж и Марк, не заема ясна позиция по платното и си навлича упреците и обидите и на двамата.

И така, едно скъпо бяло ппатно, за което модният за момента негов автор- абстракционист твърди, че било «деконструкция на действителността», става повод за сериозни спорове и сблъсъци : кое е исгинско изкуство, какъв е неговият смисъл. Става катализатор да избуят страсти, таени мисли и мнения един за друг на хора, които иначе ги свързва 20-годишно приятелство. На преоценка се подлага и самият смисъл на приятелството : «Какво са приятелите извън вярата, която имаме в тях и надеждите, които влагаме в тях?», възкликва изтънченият Марк.Той е разочарован, че неговият «питомец» Серж (в сферата на изкуството Марк се смята за спец) е «добил самостоятелност» и без да го пита, си е купил …бяла картина. В «Арт» се разсъждава също и за живота изобщо : «Кое велико и красиво нещо е изтъкано само от морал и добродетели ?», се пита Серж. Иначе кроткият и колеблив Иван пък е категоричен: «Всичко велико и красиво на света никога не се е раждало от разумни аргументи!».

За успех на пиеса като «Арт», която няма особено развитие на сюжетна линия и интрига, от решаващо значение е актьорската игра. Не случайно самата драматуржка Ясмин Реза е поставяла като условие тримата актьори да бъдат над 40 години, т.е. да са навлезли вече в своята творческа зрялост. И трябва да кажа, че изборът на режисьора Пламен Марков още преди 13 г. е бил блестящ с току-що навлезлите в 40-те и вече утвърдени : Вл. Пенев, Ат. Атанасов и И. Петрушинов. На първите двама по автора им е отредено да бъдат двигатели на действието, с което се справят чудесно. Иван Петрушинов в уж спомагателна роля, пък е толкова ярък и човечен, че трогва до сълзи зрителя.

Проф. Пламен Марков като че ли се е специализирал да прави от некомерсиални пиеси, с които по «донкихотовски» се захваща, рекордьори по живот на сцена и с касов успех. За «Другата страна» от Станислав Стратиев дори покойният Калоянчев е смятал, че няма да има успех и дълъг живот, а тя «навъртяла» на сцена 100 представления. Да не говорим за моноспектакъла «Контрабасът» от неизвестния дотогава у нас Патрик Зюскинд! Оценено било, че е много хубава като текст, но била за …тесен кръг музиканти, главно контрабасисти. Зам.-директорът тогава на Народния театър Павел Васев (сега директор) и главният режисьор Александър Морфов мислели, че ще се играе максимум 5-6 пъти. Неотдавна «Контрабасът» в изпълнението на Валентин Ганев «засвири» в Народния за юбилейния 200-ен път?!

Не по-малък риск поемат преди 13 години режисьорът Пламен Марков и директорът на Малък градски театър «Зад канала», именитата режисьорка Бина Харалампиева с такава «арт» пиеса като «Арт». Още повече по същото време тя се играе в Театър « Българска армия» в постановка на легендата Леон Даниел. За първи път тогава проф. Марков предлага нов за България проект – копродукция на «Арт» между «Зад канала» и Държавен театър Монтана. Така се изпълнява и второто условие на Ясмина Реза, пиесата да се играе в салон с не по-малко от 400 места. Брой, какъвто МГТ сам няма, но заедно с извънстоличния театър ги надхвърля.
Разковничето за успеха на «Арт» и сега след 13 години обаче е най-вече във факта, че проф. Марков (по собствените му думи) «внимателно се е вслушал в гласа на автора и се е опитал да чуе и предложи чистата мелодия на «Арт». Впрочем «Арт» е и единствената пиеса от Европа, която се е задържала цели пет сезона на Броудуей – в «Мекка» - та на американския театър.

Найден МАРИНОВ, БЛИЦ