"Един арменец върви и хвърля пари. Евреин крачи след него, събира ги и му ги връща. Така в анекдотите се определя понятието абсурд." С тази шега на корицата завършва книгата ми "Господарят на магията". Арменецът беше Астор, а евреинът - аз. Само че той не хвърляше пари, а щедро разпиляваше безкрайните си истории. Аз ги събирах. Някои от тях бяха смешни, други чудновати, трети – тъжни. Но той винаги ги разказваше с усмивка. Иначе нямаше да бъде Астор, пише show.blitz.bg

Днес любимият български маг вече блести на небесната сцена. И, сигурен съм, че докато вади от нищото: кърпички, топчета, докато се разхожда без глава или прави чудесии като Али Баба, Господ умира от смях.

Повече за магичната съдба на големия маг Астор, вижте в show.blitz.bg