Държавният департамент на САЩ обяви безпрецедентна награда от 10 милиона долара за информация относно местонахождението и съдбата на ключови фигури от иранското държавно ръководство. Мярката е насочена срещу новия върховен лидер Моджтаба Хаменей и висши представители на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) – елитната военна структура, обвинявана от Вашингтон в организиране на терористични актове в глобален мащаб.
Списъкът на американското ведомство включва десет високопоставени лица, сред които ръководителят на силите за сигурност Али Лариджани, министърът на вътрешните работи Ескандар Момени и министърът на разузнаването Есмаил Хатиб.
Според официалното съобщение, цитирано от Франс прес, тези лица командват звена, отговорни за планирането и извършването на дестабилизиращи операции по света.
Американските власти призовават потенциалните информатори да използват криптираното приложение Signal за подаване на сигнали. В замяна на достоверни данни Вашингтон предлага не само финансовото възнаграждение, но и възможност за презаселване на сътрудничещите лица.
Тази ескалация в действията на САЩ идва в критичен момент за Иран. Предишният върховен лидер Али Хаменей, който беше начело на държавата от 1989 г., бе ликвидиран при въздушен удар на 28 февруари, което постави началото на текущия конфликт и доведе до издигането на сина му Моджтаба на лидерския пост.
Военен конфликт
Конфликтът между Съединените щати, Израел и Иран ескалира на 28 февруари 2026 г., когато Вашингтон и Тел Авив започват мащабна съвместна военна операция срещу цели на територията на Иран. Израел обявява операцията под името „Ревящ лъв“ (Lion’s Roar), докато Съединените щати използват обозначението „Епична ярост“ (Epic Fury).
Според израелските отбранителни сили в първата вълна от удари са участвали над 200 изтребителя, които са атакували приблизително 500 цели в различни части на страната. Сред поразените обекти са военни бази, инфраструктура на иранските сили за сигурност, както и съоръжения, свързани с ядрената и балистичната програма на Иран.
Вашингтон и Тел Авив определят операцията като превантивна, насочена към ограничаване на потенциални ядрени и ракетни заплахи от страна на Техеран и към защита на съюзниците им в региона.
Вечерта на 28 февруари израелски официален представител съобщава, че върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е загинал при въздушен удар в Техеран. По-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп също потвърждава информацията за смъртта на иранския лидер. Според първоначални данни при атаката са загинали и други високопоставени представители на иранското военно ръководство. Събитието се превръща в ключов момент в ескалацията на конфликта и предизвиква сериозни политически и обществени сътресения в страната.
В отговор Иран започва мащабна ответна операция, включваща балистични ракети, дронове и други оръжия, насочени срещу Израел, както и срещу американски военни обекти и съюзници на САЩ в Близкия изток. Ирански удари са регистрирани или прихванати в държави като Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Йордания, където се намират американски военни бази и стратегически инфраструктурни обекти.
Конфликтът бързо придобива регионално измерение, като различни съюзнически групировки и сили в Близкия изток се включват индиректно. Паралелно с това Иран отправя предупреждения, че може да застраши стратегически морски маршрути, включително Ормузкия пролив, през който преминава значителна част от световния износ на петрол.
Военните действия водят и до значителни цивилни жертви и разрушения. Удари засягат жилищни райони и инфраструктура в няколко ирански града, като има данни за десетки загинали и ранени, включително деца. Международни правозащитни организации призовават за разследване на някои от атаките, сред които и удар по училище, който според тях може да представлява военно престъпление.
Междувременно Съединените щати и Израел продължават въздушните операции срещу военни и стратегически цели в Иран. По думите на американски официални представители кампанията може да продължи седмици и да бъде разширена, ако Техеран не прекрати военните си действия.
Международната общност реагира с призиви за незабавна деескалация и дипломатическо решение. Европейски държави, Организацията на обединените нации и редица международни организации изразяват сериозна загриженост, че продължаващата ескалация може да доведе до по-широка регионална война и сериозни нарушения на международното право.
