На 12 септември 490 г. пр. Хр. близо до селището Маратон атиняните разгромяват войската на персийския владетел Дарий І. Според историците битката, която представлява важен епизод от Гръко-персийските войни, се превръща в ключов момент за развитието на западната цивилизация. След нея започва разцвет на атинската култура, която постига големи успехи в областта на математиката, драмата, философията, астрономията и изкуствата.
Войната е предизвикана след отхвърления ултиматум от Атина и Спарта да се покорят на Дарий, като неговите пратеници дори били убити.
Сражението започва след нахлуването на Дарий I с 600 кораба на Балканския полуостров в залива на Маратон в източната част на полуостров Атика. Неговият пълководец генерал Датис предвожда около 30 хиляди пехотинци и 1000 конници.
Атинската войска от 9-10 хиляди души е ръководена от главния стратег Милтиад Младши. Съюзническият град Платея (в Беотия) изпраща 1000 тежковъоръжени пехотинци в помощ на Атина. Поискана е помощ и от Спарта, но оттам им отказват, тъй като честват важен религиозен празник.
Разузнаването на Датис донася, че атинските войски скрито се съсредоточават в околните планини. Той напразно изчаква четири дни противникът да се появи. Тогава Датис променя плана - той натоварва по-голямата част от войската си на корабите и потегля към Атина, като губи няколко дни в заобикаляне южно на полуостров Атика. Атиняните вече нямат време за губене и сами предизвикват битката.
Според Херодот в битката са убити 192 атиняни, 11 платеянци и 6400 персийци.
Куриерът-бегач Фидипид пробягва близо 42 км до Атина и след като изрича „Победихме!“ (Νενικήκαμεν), пада мъртъв от преумора. От там идва идеята за съвременното маратонско бягане.
След битката атинските воини-хоплити с цялата си броня изминават възможно най-бързо пътя до Атина. Когато Датис с флотата си приближава града, вижда построената атинска фаланга да го чака готова за бой. Той е толкова изумен и съкрушен, че дори не прави опит за десант и безславно се завръща в Персия.
Преди пет години (2007 г.) Доналд Олсън от университета в Тексас и неговите колеги астрономи оспориха 12 септември като ден, в който се е състояла битката при Маратон.
Тази дата изчислена от историка Август Бек през XIX-ти век, който се позовава на записките на Херодот, роден 6 години след сражението. Херодот пише, че Атина се обърнала за помощ към Спарта по време на религиозния празник Карнея. Но това е празник само на Спарта, затова и датата на битката е определена от Бек по спартанския календар, но той е различен от атинския. Според астрономите от Тексас, спартанският лунен календар се движи с месец напред. Това означава, че в действителност битката при долината Маратон всъщност може би се е състояла на 12 август 490 г. пр. Христа.
/По материали в интернет/
