Наскоро Изследователската лаборатория на военновъздушните сили (AFRL) и производителят на аерокосмическа техника Ursa Major проведоха успешен тестов полет на демонстрационната ракета Affordable Rapid Missile Demonstrator (ARMD), съобщава Popular Mechanics.
По време на полета ракетата достигна свръхзвукова скорост – по-бърза от скоростта на звука (1087 фута в секунда), според прессъобщение на Ursa Major. Този успех е важна стъпка към създаването на надеждно хиперзвуково оръжие, способно да се движи с Мах 5 – пет пъти по-бързо от звуковата скорост. Исторически САЩ изоставаха от Китай и Русия в надпреварата за хиперзвукови оръжия, така че новият тест може да означава стратегическа промяна за американската отбрана.
„ARMD представлява ключов етап в нашите усилия да разработим революционни, достъпни и мащабируеми технологии за ракетни двигатели с течно гориво, за да спечелим войните на утрешния ден“, заяви Хавиер Урзай, началник на отдела за ракетни двигатели на AFRL, в прессъобщение на Министерството на войната.
Програмата ARMD има за цел да разработи достъпни хиперзвукови ракети с течно гориво, а неотдавнашният тест демонстрира концепцията само за една година. Според доклад на Ursa Major, фокусът е върху обучението по време на полет, а не само върху наземни тестове, което предполага още няколко тестови изстрелвания преди ракетата да достигне пълна зрялост. След това ARMD ще премине към хиперзвукови демонстрации.
Ракетата използва иновативния двигател Draper, който комбинира предимствата на твърдогоривните и течногоривните системи. Течните двигатели обикновено предлагат по-добра маневреност, но горивото им е по-летливо и не може да се съхранява дълго време. Твърдите двигатели са стабилни за дълго съхранение, но изгарянето не може да бъде спряно. С нетоксичните горива от водороден пероксид и керосин, Draper съчетава дългосрочно съхранение с адаптивността на течния двигател.
„Draper е уникален, защото се захранва във фазата на планиране, което позволява на ARMD да се ориентира по време на полет и да преодолява препятствията. Конструкцията му го прави надежден при различни височини и скорости на въздуха“, обяснява програмният мениджър на Ursa Major, Катрина Хорнщайн.
Draper вече е бил използван в други проекти с AFRL, включително хиперзвуковата ракета Angry Tortoise, представена през 2025 г., както и в ракетната система HAVOC на Ursa Major. Последните успехи показват, че концепцията на ARMD има реален потенциал.
„Не просто изграждаме една ракета; създаваме път за рентабилно, масово произвеждаемо средство за възпиране на нацията“, каза бригаден генерал Джейсън Бартоломей, командир на AFRL и изпълнителен директор по технологиите на ВВС.
Въпреки че цената на ARMD все още не е обявена, достъпността остава ключов фактор. Например, американската ракета Tomahawk струва около 2,2 милиона долара, докато иранските дронове Shahed-136 струват едва 35 000 долара, показвайки огромна разлика в цената спрямо ефективността.
Ще успее ли програмата ARMD да върне САЩ в надпреварата за хиперзвукови оръжия, или страната ще продължи да изостава? Само времето и следващите тестови полети ще покажат.
Последствията от ядрен конфликт: ултравиолетова заплаха и глобален глад
Ядрената война може да унищожи озоновия слой, излагайки оцелелите на смъртоносни ултравиолетови лъчи и застрашавайки хранителните запаси. Вече през 70-те години е установено, че ядрените взривове произвеждат азотни оксиди, които разрушават озоновите молекули.
Проучване на Националната академия на науките (1975) показва, че пълномащабна ядрена война с 10 000 мегатона експлозиви би могла да унищожи до 70% от озона. Нови изследвания сочат, че дори „малък“ конфликт между Индия и Пакистан би могъл да намали озоновия слой с до 40%. Това би довело до масови слънчеви изгаряния, рак на кожата и сериозни проблеми за културите и дивата природа.
Черният дъжд, наблюдаван след атомната бомба в Хирошима, съдържал радиоактивни частици и пепел, способни да причинят тежки изгаряния. Изследвания показват, че радиоактивните отпадъци могат да се разпространят на стотици километри, замърсявайки големи площи.
Огнените бури, причинени от разрушени сгради и експлозивни инциденти, биха увеличили температурата до смъртоносни нива дори в бомбоубежища. Огънят би изразходвал кислорода, а хората, които не са изгорени, биха се задушили.
Проучванията прогнозират, че глобален глад след пълномащабна ядрена война може да унищожи до пет милиарда души, като саждите от горящите градове биха охладили планетата и биха направили реколтата невъзможна за засаждане поне през следващата година.
