Преди седмица написах статия за етапите на историята, в която посочих системните промени, настъпили за повече от 200 години. През последното столетие тези промени са се случвали с интервал от приблизително 30-40 години, като последната настъпи през 1991 г., или преди около 30 години.

През тази година приключи Студената война, беше подписан Договорът от Маастрихт, започна операция "Пустинна буря" и приключи японското икономическо чудо, което отвори вратата за възхода на Китай. Светът през 1989 г. беше много различен от този през 1992 г.

Сега сме в епоха, в която настъпват промени. Това не означава непременно, че промяната ще настъпи веднага; промяната между епохата на световните войни и света след Студената война отне почти 50 години, втвърдена от американско-съветското съперничество. Не е сигурно защо някои епохи продължават по-дълго от други.

Възможно е това да е просто случайност. Алтернативата, която трябва да се вземе предвид, е, че някои епохи се основават на една-единствена, много солидна реалност, докато други се основават на множество и по-крехки реалности.

Така например епохата от 1945-1991 г. се основава на солидната основа на американско-съветската конфронтация, докато епохата от 1991-2022 г. се основава на множество сили - глобалната война срещу тероризма, Европейския съюз, появата на Китай като икономическа сила, утвърждаването на Русия и т.н.

Тя беше по-малко последователна и следователно по-крехка. Настоящата ера започна с по-фрагментирани промени, което създава по-малко стабилна платформа.

Каквито и да са причините, епохата, започнала през 1991 г., приключва и сега започва нова. Всички големи нации - Китай, САЩ, Русия и Европа - претърпяват дълбоки промени. За Русия нахлуването в Украйна е само последният и най-важен опит да се обърнат събитията от 1991 г. Но с класация за брутен вътрешен продукт на глава от населението под номер 86, отвръщането от комунизма може да не е толкова изгодно, колкото се смяташе някога.

А с армия, която превъзхожда украинските сили, тя едва ли може да се смята за голяма военна сила. Казано по-просто, Русия не оправда собствените си очаквания, така че тя или ще претърпи революцията, очаквана в предходния период, или ще продължи агресивните си ходове, използвайки ограничен военен потенциал, или ще завърши като незначителна сила, макар и притежаваща ядрено оръжие.

Войната в Украйна промени и Европа. НАТО се появи отново като основна, паралелна на ЕС система, с малко по-различни членове, с различен дневен ред и с различни бюджетни разходи. По-важното е, че трансатлантическите отношения получиха нов живот, както и по-голям ангажимент към военните разходи.

Това води до коренно различна конфигурация в Европа. Първо, тъй като държавните разходи се увеличават, а икономическите резултати се свиват под натиска на конфликтите, напрежението в ЕС ще се задълбочава. А с увеличаването на зависимостта от САЩ Вашингтон може отново да бъде разглеждан като алтернативен икономически партньор на Германия. Европейският съюз, който вече е подложен на центробежен натиск, ще трябва отново да се предефинира.

Китай също е в преход. Той премина през период на главоломен икономически растеж. Подобно на Япония преди това и на Съединените щати много преди това, Китай е в изключителна икономическа експанзия. Когато през 1991 г. Япония достигна границите на двуцифрения растеж, нейният упадък доведе до замяната ѝ с Китай.

Япония беше развила икономиката си благодарение на комбинация от износ на ниски цени, последван от растеж на напредналите технологии. Тя финансираше това чрез финансова система, която разпределяше капитала както на икономическа, така и на политическа основа - чрез кейрецу, или семейства от компании.

Тя се развиваше благодарение на дисциплинирана работна сила. Тя се сблъска с интензивна конкуренция на стоки с ниска стойност, които бяха по-ниско оценени от нейните собствени, както и с политическа съпротива от страна на страните-потребителки, особено на САЩ.

Сега обаче китайският износ на стоки с ниска стойност ерозира под натиска на конкуренцията, както и продуктите с висока стойност, да не говорим за съпротивата срещу износа от страна на потребяващите пазари. Експанзията, започнала преди 40 години, не може да поддържа темповете си на растеж.

Износът е подложен на натиск, както и финансовата система. В случая с Китай това се случи в сектора на недвижимите имоти, който се използва като предпазна мярка. Провалите в този сектор, включително фалитите, неизбежно дестабилизират икономиката и по този начин създават политическо напрежение. Едно драматично забавяне на растежа в Китай с голям брой китайски граждани, които никога не са се възползвали напълно от предишния растеж – това създава опасна ситуация.

Съединените щати все още са най-силната държава в света въпреки вътрешните разногласия и икономическия натиск. Тези разногласия имат цикличен характер и предвещават икономически подем, основан на новите технологии.

Засега американската икономическа мощ, която напоследък се проявява чрез използването на долара срещу Русия, все още е висока. Най-малко вероятно е САЩ да се нуждаят от институционална промяна сред четирите основни държави, което им помогна да запазят позицията си от 1945 г. насам.

Предишните предположения за Русия и Китай като нововъзникващи сили сега са в най-добрия случай съмнителни. Нещата се променят, но днес е трудно да се види възраждане на Русия или бърз край на икономическите проблеми на Китай. Така че, ако сме в началото на циклична промяна, САЩ ще бъдат един от стълбовете на прехода към новата ера.

Трудно е да си представим останалите. Кой би си помислил през 1991 г., че Китай ще се разрасне икономически, или през 1945 г., че Европа ще се възстанови така, както го направи? Според мен лесната част от този проект е свършена и е време да потърсим невъобразимото, което съществува във всяка епоха.

Джордж Фридман, Geopolitical Futures