Седмица преди европейските лидери да вземат финално решение за начина, по който Европейският съюз (ЕС) ще продължи финансовата подкрепа за Украйна, България представи официални резерви срещу използването на замразените руски активи.
След продължили месеци правни дебати Европейската комисия (ЕК) предложи механизъм за използване на тези средства под формата на т.нар. „репарационен заем“, целящ да осигури дългосрочно и предвидимо финансиране за Киев.
Предложението обаче среща съпротива и дебати за риска от създаване на правен предцедент.
България се нареди сред малкото държави членки, заедно с Белгия, Италия и Малта, които възразяват срещу плана в сегашния му вид. Четирите страни подчертават, че всяко решение трябва да бъде в пълно съответствие с правото на ЕС и международното право.
Значителна част от замразените руски активи се съхраняват в белгийския депозитар Euroclear.
Според Европейската комисия използването на тези активи, или на приходите от тях, би позволило да се избегне директно увеличаване на националните бюджетни вноски. Критиците на плана обаче предупреждават, че подобен подход може да доведе до съдебни спорове и да подкопае доверието в европейската финансова система.
България и останалите 3 държави настояват обсъжданията да продължат и да бъдат разгледани алтернативни механизми за надеждна и предвидима финансова подкрепа за Украйна, която да минимизира правните и институционалните рискове.
