Хърватският парламент одобри повторното въвеждане на задължителната военна служба, превръщайки страната в четвъртата държава от НАТО с подобна практика след Гърция, Турция и Дания. Новият Закон за отбраната беше приет с 84 гласа „за“, 30 „въздържали се“ и 11 „против“. Решението възстановява т.нар. „основна военна подготовка“, която ще бъде с продължителност два месеца.
Според Министерството на отбраната първите повиквания ще започнат още до края на годината, а първите наборници ще постъпят в казармите в Книн, Слун и Пожега в началото на 2026 г. Планът предвижда мобилизиране на около 4000 новобранци годишно, разпределени в пет приема.
Как ще протича обучението
Всички млади мъже, навършили 18 години, ще бъдат вписвани във военния регистър и ще преминават обучение през годината, в която навършват 19. Преди това ще се провеждат медицински прегледи за определяне на годността. Обучението ще се извършва възможно най-близо до местоживеенето на новобранците.
Онези, които не се явят без основателна причина, ще подлежат на глоби между 250 и 1320 евро. Законът позволява отсрочка до 29-годишна възраст или освобождаване от задължението при определени условия. Изключения са предвидени за спортисти, участващи в международни първенства, както и за кадети, свещеници и служители в съдебната полиция.
Алтернатива за отказалите по съвест
Хората, които възразяват по морални или религиозни причини, ще могат да преминат тримесечно гражданско обучение и да служат в структури на гражданската защита в рамките на четири месеца. Жените не подлежат на задължителна военна служба, но могат доброволно да преминат подготовка и да служат в армейския резерв.
Контекст и предистория
Дебатът за връщането на военната служба започна още през 2015 г., когато президентът Колинда Грабар-Китарович предложи идеята, по-късно подкрепена от консервативното правителство на Томислав Карамарко. Темата беше спорна заради съмнения относно капацитета на армията да приема наборници и въпросите за съвместимостта с натовските стандарти.
Днес, в контекста на променящата се геополитическа обстановка и растящите рискове за сигурността в Европа, решението на Загреб бележи нов етап в отбранителната политика на страната – завръщане към класическата казармена подготовка, но с модерни стандарти и по-кратка продължителност.
