Германският канцлер Фридрих Мерц може да бъде принуден да подаде оставка още след регионалните избори през септември, ако управляващият Християндемократически съюз (ХДС) претърпи очакваните тежки загуби. Според Der Spiegel и Bild, цитирани от 19 минути, в ръководството на ХДС почти никой вече не вярва, че Мерц има политическо бъдеще или ще остане на поста до Коледа.
Германският канцлер Фридрих Мерц може да се окаже принуден да напусне поста си веднага след регионалните избори през септември, ако управляващият Християндемократически съюз понесе очакваните сериозни загуби. Според изданията Der Spiegel и Bild, в ръководството на ХДС вече почти никой не смята, че Мерц има политическа перспектива или че ще запази позицията си до Коледа, посочва 19 минути.
Ключова дата за влиятелни фигури в партията е 21 септември — денят след вота в Берлин и Мекленбург-Предна Померания. Още по-рано, на 6 септември, избори предстоят и в Саксония-Анхалт, където анкетите сочат внушителна преднина за „Алтернатива за Германия“.
Проучванията в Саксония-Анхалт дават 41% подкрепа за AfD, докато ХДС остава с едва 24%. В Мекленбург-Предна Померания партията на Мерц заема трето място с 9%, изоставаща значително от AfD с 36% и социалдемократите с 29%. И на национално ниво AfD вече води пред блока ХДС/ХСС — 27% срещу 21%, а само 15% от германците подкрепят действията на канцлера.
Представител на ХДС е коментирал пред Der Spiegel, че Мерц се намира „в тунел“ — изгубил е връзка с реалността, съществува в собствен политически свят и вече не е способен да поправи отношенията си с партията. По думите му канцлерът ще трябва да подаде оставка най-късно до 21 септември, а ако не го направи сам, ще бъде принуден да го стори.
В ръководните кръгове на ХДС се разглежда вариант, при който няколко влиятелни министър-председатели на германски провинции да поискат едновременно оттеглянето на Мерц „в интерес на страната и партията“. За най-вероятен кандидат да го наследи се смята премиерът на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст, докато шансовете на Маркус Зьодер и Александър Добриндт се оценяват като нищожни.
Основните упреци към Мерц са свързани с хаотичните кадрови размествания в кабинета и парламентарната група, силно накърненото доверие сред депутатите, както и липсата на обещаното икономическо съживяване. След оставката на Йенс Шпан от поста лидер на парламентарната група канцлерът предприе мащабни промени в кадрите, които според Der Spiegel допълнително разклатили стабилността на партията и на няколко провинциални правителства.
Напрежението е стигнало дотам, че парламентарната група на ХДС отменила планирана среща с канцлера, тъй като липсвало „минимално ниво на взаимно доверие и уважение“. На друга среща около 20 депутати отправили открита критика към Мерц, без нито един колега да застане публично на негова страна.
От идването си на власт Мерц успя да намали конституционните бариери пред бюджетните разходи и обеща сериозни инвестиции в отбраната и инфраструктурата. Разходите за отбрана се увеличиха, но гражданските инвестиции напредват бавно, а очакваното ускорение на германската икономика все още не е настъпило.
Според Der Spiegel предстоящите септемврийски избори могат да се окажат решаващи за политическото бъдеще на Мерц. Ако ХДС понесе тежко поражение, натискът за неговата оставка вероятно ще стане неудържим.
