Общата избирателна активност на референдума за промени на конституцията в Русия надхвърли 80 процента за електронното гласуване и около 30% общо за първите три дни, според данните на Щаба, предават световните осведомителни агенции.

В неделя вечерта над 939 хиляди души са гласували в Москва и Нижен Новгород. Общо 1 190 726 души са се регистрирали за електронно гласуване.

За първите три дни общата избирателна активност при гласуването за поправката е 28,46 процента, каза председателят на ЦИК Ела Памфилова.
Близо 31 милиона души взеха участие в гласуването. Повече от половината от гласоподавателите (58 процента) "упражниха правото си на избирателната секция", 39 процента - на открито, у дома или на прилежащите територии. Около три процента от общия брой гласували онлайн.

Припомняме, че руснаците предварително гласуват на референдум за конституционни промени, които могат да оставят на власт президента Владимир Путин до 2036 година.

Гласуването ще продължи до 1 юли, когато е официалният вот.

От Централната избирателна комисия съобщиха, че отварят избирателните секции, за да се избегнат струпвания, които могат да доведат до разпространение на коронавируса.

Осигурени са маски и дезинфектантни гелове за 110 милиона избиратели в 10 часови зони, от Калининград на Балтийско море до Петропавловск-Камчатски на Тихия океан.

Кремъл с нежелание отложи планирания за 22 април вот заради разпространението на коронавируса и налагането на мерки за овладяване на епидемията.

През януари тази година Путин излезе с предложения за реформиране на конституцията от 1993 г. и те набързо бяха одобрени от двете камари на парламента и регионалните депутати. Той настоя руснаците да си кажат последната дума, въпреки че референдум за конституционната реформа не е задължителен по закон, като мотивира решението си с това, че плебисцитът ще даде легитимност.

Опозиционният лидер Алексей Навални разкритикува вота като популистки заговор, който има за цел да осигури на Путин право да бъде "президент до живот".

"Това е нарушение на конституцията, преврат", написа Навални в социална мрежа.

Една от промените предвижда рестартиране на президентските мандати на Путин от нула, което ще му позволи да управлява още два мандата и потенциално да остане в Кремъл до 2036 г.

Според сегашните правила мандатът на 67-годишния лидер изтича през 2024 г.

Кампанията на опозицията срещу реформите не успя да набере скорост. Протестни демонстрации на опозицията в руската столица през април бяха забранени заради ограниченията в борбата с коронавируса. Московски съд блокира сайта "Не", който събираше подписи срещу реформите.
Висши политици обаче подчертават колко важно е да се даде възможност на Путин да остане на власт.

Кметът на Москва Сергей Собянин описва реформите като необходими, ако страната желае да "гарантира стабилност, премахване на несигурността".

Руският лидер коментира миналата седмица, че не е решил дали ще търси нов мандат след 2024 г., но не изключва тази възможност.
Реформите също ще консолидират президентските правомощия, като позволят на държавния глава да номинира топ съдии и прокурори.

Реформите предвиждат икономически промени, които ще гарантират, че минималната заплата няма да бъде по-малка от минималния праг за препитание и държавните пенсии ще бъдат коригирани спрямо инфлацията. Промените включват и споменаването, че руснаците "вярват в Бога", въпреки че държавата има дълга история като светска държава, а също се забраняват гей браковете. Тези принципи са в основата на консервативната и патриотична ценностна система, подкрепяна от Путин.

Кремъл се надява на висока избирателна активност. В агитационните материали не се споменава Путин или че може да остане на власт още едно десетилетие и половина. Вместо това е изобразено дете, което целува баба си с лозунг "За гарантирано пенсиониране". На друг плакат руско семейство иска да се "запазят семейните ценности".