Руският президент Владимир Путин е изправен пред нарастващ натиск заради войната в Украйна. Много предизвикателства се оказаха по-сложни за Кремъл, отколкото бяха в първите години на военните действия.
Конфликтът вече не се ограничава само до фронтовата линия: украинските атаки с дронове и ракети дълбоко в руска територия нарушават работата на петролните рафинерии, доставките на гориво и ежедневието на руските цивилни на много километри от бойното поле. Междувременно военната икономика на Русия губи инерция, съобщава Bloomberg.
Анализаторите са идентифицирали пет ключови проблема, пред които са изправени Путин и неговият режим поради войната в Украйна.
Украински удари дълбоко в руска територия
През 2026 г. Украйна значително увеличи обхвата и интензивността на своите удари с дронове и ракети на руска територия, по-специално Москва. Според анализатори през 2026 г. е издадено поне едно предупреждение за въздушна тревога в повече от половината региони на Русия, където живеят над 70% от населението на страната.
През юли украински дронове удариха Омската нефтена рафинерия в Западен Сибир, разположена на повече от 2500 километра от границата.
„Тази промяна отразява разширените възможности на Украйна за удари на далечни разстояния и огромния брой дронове, които тя вече може да разположи, за да се опита да надвие съвременните руски системи за противовъздушна отбрана“, подчертават анализаторите.
Украинските удари на руска територия принудиха руските власти да признаят, че защитата срещу украински атаки става все по-трудна. На този фон Путин призова за разширяване на така наречената „буферна зона“ в Сумска и Харковска области на Украйна, за да се „отклонят“ заплахите.
Недостигът на гориво в Русия се задълбочава
Украйна засили атаките си срещу руската горивна индустрия до безпрецедентно ниво. Международната агенция по енергетика изчисли в месечния си доклад, че обемите на рафиниране на петрол в руските рафинерии са спаднали до 3,8 милиона барела на ден през юни, в сравнение с 5,4 милиона през същия месец на 2025 г.
В момента Русия изпитва национален недостиг на гориво, което води до бързо покачване на цените. Тази ситуация стана особено чувствителна за Кремъл преди парламентарните избори, насрочени за есента.
Към 6 юли средните цени на бензина през 2026 г. са се увеличили с 14% до 74,01 рубли за литър, изпреварвайки инфлацията с 4,49%, според последните данни на Федералната статистическа служба.
Военната икономика на Кремъл е под нарастващ натиск
Въпреки че военното производство в Русия расте, руската икономика на практика е спряла, което накара Путин да поиска обяснения и мерки от длъжностните лица за противодействие на тази тенденция.
Няколко граждански сектора намаляват производството и инвестициите, които претърпяха двуцифрен спад през първото тримесечие поради високите лихвени проценти.
Банката на Русия е принудена да компенсира инфлационния натиск с високи лихвени проценти поради значителните военни разходи. Междувременно Министерството на финансите посочи, че разходите и бюджетният дефицит отново ще надхвърлят очакванията.
Междувременно заплатите и потребителското търсене продължават да растат, а украинските удари срещу руски промишлени предприятия биха могли да повлияят негативно на обема на производството и да увеличат инфлационния натиск.
Руската дипломация се провали
Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп беше домакин на Путин на срещата на върха в Анкъридж през 2025 г., Кремъл се надяваше, че лидерът на Белия дом ще принуди Володимир Зеленски да направи значителни отстъпки по отношение на мирното споразумение. Това обаче така и не се случи.
Междувременно тристранните преговори между Украйна, Русия и Съединените щати стигнаха до задънена улица през февруари. По това време Тръмп се съсредоточи върху войната в Близкия изток, която той разгърна срещу Иран.
Кремъл продължава да твърди, че руските войски напредват в Източна Украйна. Киев обаче отрича тази информация.
„С проточването на войната икономическите, военните и политическите разходи продължават да се увеличават, поставяйки Путин във все по-уязвимо положение“, подчертават анализаторите.
Рейтингът на одобрение на Путин рязко спада
Рейтингът на одобрение на руския президент спадна с 5 процентни пункта до 74%, според проучване от юни, проведено от независимия московски център „Левада“. В същото време делът на руснаците, които вярват, че страната се движи в правилната посока, спадна от 61% на 52%. Тези цифри представляват най-ниските нива от войната с Украйна насам, пише Bloomberg.
Те отразяват и нарастващото разочарование сред руското население от проблемите, свързани с войната. Въпреки илюзията, че популярността на Путин остава висока и Кремъл поддържа строг контрол върху изборите, рязко падащите рейтинги на одобрение на диктатора подкопават твърденията, че руснаците все още единодушно подкрепят войната.
Превод и редакция: БЛИЦ
