Това проклето време е виновно. То ни приспива с мисълта, че ни очаква слънчев свят на мечти и почивка далеч от реалността, след което всичко ще се върне на квадрат. Но не всичко ще се върне към нормалното. Проблемите ни тепърва предстоят, твърди британския "Телеграф", цитирани от Pogled.info

Дори да се намери ефективно лекарство или ако се окаже, че много от нас са просто имунизирани срещу вируса и всички ограничения могат бързо да бъдат премахнати, щетите вече са нанесени.

Британската икономика се насочва към пропастта. Натрупваме дългове с невиждани от 1945 г. темпове.

Новото поколение трябва да открие какво е масовата безработица. Как при дадените обстоятелства може спокойно да се мисли за разширяването на мерките, ограничаващи дейността на предприятията?

Когато всеки ден в изолация добавя милиарди към нашите дългове, и месеци, и дори години към времето, необходимо за евентуално възстановяване, колко от нас може да смятат за разумно да оставим нещата такива, каквито са, докато не сме абсолютно сигурни?

Защо когато другите европейски страни се опитват да стартират своите икономики, ние се оказваме най-плахите от всички анкетирани избиратели?

Според мен отговорът може да се намери в проучване на “YouGov” от миналата седмица, в което хората бяха попитани дали изолацията има положителен или отрицателен ефект върху различни аспекти от живота им.

По принцип резултатите не бяха изненадващи: хората смятат, че влиянието върху семейните им отношения е положително, а влиянието върху социалния им живот е отрицателно, докато ефектът върху храненето и физическата им активност е неутрален. Но имаше един особено показателен отговор.

На въпроса за личния им доход, само 26 процента от анкетираните са отговорили, че изолацията влошава финансовото им състояние (21 процента казват, че ефектът е положителен, а 50 процента неутрален).

Помислете за момент за тези числа. Спирането на почти всяка икономическа дейност неизбежно ще направи почти всички по-бедни. Това е съвсем очевидно и наистина неоспоримо.

Огледайте се около себе си. Малкият и среден бизнес потъват; други два милиона души са принудени да кандидатстват за обезщетения, а сумите, които вземаме назаем всеки път, ни обричат на десетилетия високи данъци или инфлация, или и двете, което от своя страна ще се отрази на производителността ни.

Никой не е застрахован.

Ако сте възрастен гражданин, пенсията ви ще се обезцени. Ако работите в публичния сектор, изведнъж ще откриете, че с намаляване на данъчните приходи правителството няма да може да си позволи да ви изплаща заплата.

Ако имате спестявания, те ще бъдат намалени поради инфлацията на цените. Ако сте студент, ще изплащате дълговете си до края на живота.
Великобритания като цяло стана по-бедна с около 25 процента.

Но засега само няколко от нас усещат това. Тази цифра напомня, че нашата икономика е обърната пирамида, основана на сравнително малък брой печеливши предприятия.

За останалата част от населението - независимо дали са държавни служители на пълен работен ден или работници, изпратени в неплатен отпуск, които нямат средства за пътуване или грижи за деца, това вече не може да бъде по-лошо.

„Трябва да поставим живота си над икономиката“, казва мнозинството, „сякаш икономиката е вид абстракция, отделена от човешките дела.
Вероятно не можем да мислим по различен начин. Ние сме същества от плът и кръв. За нас е много по-лесно да си представим болест, отколкото спад на БВП.

Едва когато тази есен ни удари директно, лишавайки ни от възможността да си купим някои неща, които сме свикнали да имаме, ще разберем, че „икономиката“ е това, което наричаме операциите, които хората извършват, за да подобрят живота си.

И тогава можем да се опитаме да свържем нашите нещастия с изолацията и закриването на предприятията, както поискахме през последните два месеца.

Времето е като в духа на третия акт на крал Лир, но втора сцена би била по-подходяща. Тя може да ни даде предчувствие какво ни приближава.