Европейската комисия отчете смесени резултати за България в годишния си доклад за върховенството на закона в Европейския съюз. Страната ни е постигнала частичен напредък по някои от препоръките, но по редица ключови направления все още липсват реални промени, показва документът на Брюксел.
Според анализа за последната година България е изпълнила изцяло една от отправените препоръки. По две има „известен напредък“, по една – „ограничен напредък“, а по четири направления Европейската комисия не отчита развитие.
Сред основните критики остава реформата на съдебната система. Брюксел посочва, че няма напредък по промяната на правилата за дългосрочното командироване на съдии. Според ЕК тази практика може да създаде зависимост на магистратите от административните ръководители, които решават дали те да останат на съответната позиция.
Комисията препоръчва България да приеме законодателни промени, които да гарантират по-голяма независимост на съдебната власт и да бъдат съобразени с европейските стандарти.
ВСС остава сред основните проблеми
Един от най-сериозните въпроси в доклада е свързан с Висшия съдебен съвет. Европейската комисия отчита, че не е започнал нов процес по реформиране на състава и структурата на органа.
Според Брюксел продължават да съществуват опасения за независимостта и ефективността на ВСС, като особено внимание се обръща на влиянието на главния прокурор и недостатъчното представителство на съдии, избрани пряко от своите колеги.
ЕК предупреждава още, че заемането на ключови длъжности след изтичане на мандатите създава правна несигурност и вече е оказало влияние върху конкретни разследвания.
Корупцията по високите етажи остава нерешен проблем
Докладът посочва, че България не е постигнала достатъчен напредък в осигуряването на трайни резултати при разследванията и наказателните производства за корупция по високите етажи на властта.
Като положителна стъпка се отчита приемането на нов закон за антикорупционната комисия, който възстановява нейната дейност и въвежда нова процедура за избор на ръководство.
Въпреки това Европейската комисия настоява България да гарантира пълното функциониране на институцията и ефективното изпълнение на нейните превантивни и разследващи функции.
Законодателният процес продължава да буди притеснения
ЕК отчита липса на напредък по отношение на качеството на законодателния процес. Според анализа парламентарните правила за приемане на закони продължават да не се прилагат достатъчно ефективно.
Сред препоръките към страната са повече обществени консултации и задълбочени оценки на въздействието преди приемането на нови нормативни актове.
В същото време Брюксел отчита като изпълнена препоръката за подобряване на работата на Инспектората към ВСС. Според комисията промените, свързани с необходимото мнозинство за избор и участието на магистрати при определянето на членовете му, намаляват риска от политическо влияние.
Доверието в съдебната система намалява
Докладът показва и спад в общественото доверие в независимостта на съдилищата. Само 24% от гражданите и 22% от компаниите оценяват независимостта на съдебната система като добра или много добра.
Година по-рано положителните оценки са били съответно 27%. Като основни причини за недоверието се посочват усещането за политически натиск и влияние на икономически интереси.
Рискове при обществените поръчки и медиите
Европейската комисия определя обществените поръчки като една от най-рисковите области в България. Най-сериозни корупционни опасения са отчетени в секторите енергетика, пътна инфраструктура и управление на отпадъците.
В медийната среда Брюксел отчита някои положителни промени, сред които избора на нов генерален директор на Българската национална телевизия и действия за укрепване на независимостта на обществените медии.
Въпреки това политическото и икономическото влияние върху медиите остава проблем. Комисията посочва случаи, при които договори с публични институции поставят ограничения върху журналистическото съдържание.
Физическите нападения срещу журналисти са намалели, но се увеличават онлайн тормозът, словесните атаки и натискът чрез съдебни дела. Особено уязвими остават жените журналисти.
Правосъдното министерство: оценките са обективни
От Министерството на правосъдието заявиха, че приемат констатациите на Европейската комисия като обективни и отразяващи състоянието на страната през периода на наблюдение.
От ведомството подчертаха като положителни стъпки реформата на механизма за разследване на главния прокурор, новия модел на антикорупционната комисия и въвеждането на съдебен контрол при прекратяване на определени разследвания.
Министърът на правосъдието Николай Найденов заяви, че България е направила важни законодателни стъпки, но предстои практическото прилагане на приетите промени.
„Приемаме препоръките на Европейската комисия като основа за продължаване на реформите“, посочи той.
При представянето на доклада еврокомисарят Майкъл Макграт даде България като пример за положителна промяна заради реформата, свързана с ограничаване на политическото влияние върху Висшия съдебен съвет.
Докладът за върховенството на закона ще продължи да се изготвя ежегодно и ще служи като инструмент за проследяване на реформите във всички държави членки на ЕС.
