Булката мирише: Защо британците масово са се женили през юни

Следващият път, когато влезете в банята и се оплачете, че температурата на водата не е такава, каквато ви харесва, помислете как са живеели хората през далечния 14-ти век и какви огромни привилегии има човечеството днес. Ето няколко изумителни факти за хигиената и живота в средновековна Англия.

1. Повечето бракове са се сключвали през юни, защото единственият месец в годината, предвиден за къпане, е бил месец май. През Средновековието е било популярно становището, че къпането е вредно за здравето, тъй като от топлата вода порите на кожата се отварят и през тях болестите свободно могат да навлязат в тялото.

По тази причина хората се къпели веднъж в годината - през месец май, когато времето не е нито студено, нито горещо.

Съответно, през юни телата им все още са миришели сравнително добре. Тъй като обаче, естествената телесна миризма започвала да се усеща, булките носели голям букет цветя, за да я прикрият. Именно оттук произлиза и днешният обичай булката да носи букет по време на сватбената церемония.

2. Банята се е състояла в голяма метална вана, пълна с гореща вода. Мъжът на къщата имал привилегията първи да се изкъпе в чистата вода, а след него през ваната минавали един по един всички останали членове на семейството от мъжки пол.  

Жените и децата били най-накрая, а последни от всички - бебетата. След като приключела семейната баня,  водата във ваната била толкова мътна и мръсна, че е било напълно възможно да изгубиш нещо в нея...

Оттук идва и старият английски израз  "Не изхвърляй бебето с водата от банята!", който днес се ползва в разговорния език, когато искаш да кажеш на някого много да внимава.

3. Покривите на къщите са били изцяло сламени, без дървен гредоред под тях. Това е било единственото място в къщата, където животните са можели да се стоплят, затова всички котки и други дребни животни (мишки, буболечки) са живеели на покрива, върху дебелите слоеве слама.

Когато завалял силен дъжд, сламата ставала хлъзгава и понякога животните падали от покрива. Това довежда до употребата на друг популярен английски идиом - "Валят котки и кучета", който се използва за много силен пороен дъжд. 

4. Поради невъзможността сламеният покрив да се изолира така, че да не преминава нищо през него, вътре в стаите непрекъснато падали неща от тавана. Това представлявало истински проблем най-вече в спалнята, където върху леглата се изсипвали буболечки, насекоми, миши изпражнения и всякакви нечистотии.

Хората били принудени да поставят високи греди в четирите ъгъла на леглото и да опъват между тях чаршаф, който да осигурява известна защита. Така се появяват леглата с балдахин.

5. Къщите са се строяли директно на земята, без основи и подова настилка. Съответно подовете били от пръст. Когато времето било топло, стаите били пълни с прах, а през влажните месеци – с кал.

Само най-богатите семейства можели да си позволят подова настилка, която донакъде да предотврятва мръсотията вкъщи. Оттам идва и изрзазът „мръсни бедняци“.

6. Заможните хора са имали подове от каменни плочи, които през зимата ставали влажни и хлъзгави, затова разстилали върху тях прясна слама. С напредването на зимата те добавяли още и още слама, докато в един момент меката настилка ставала толкова дебела, че при всяко отваряне на вратата започвала да се изплъзва навън.

За да предостврятат това, хората започнали да  поставят парче дърво на входа, което да пречи на  сламата да се разпилява извън къщата. Така са се е появили днешните прагове на входните врати.

7. В онези стари времена домакините са готвили в голям котел, което винаги висял на верига над огъня. Всеки ден палели огнището и добавяли продукти в котела. Хранели са се предимно със зеленчуци и не консумирали много месо.

След като семейството изяждало яхнията за вечеря, домакинята оставяла остатъците да изстинат през нощта, а на следващия ден доливала вода и добавяла нови продукти. Понякога в съда за готвене имало остатъци от храна, които са престоявали по няколко седмици.

8. Бедните семейства са се хранели с ръце директно от гърнето, в което е сготвено ястието. Но богатите са използвали метални чинии, изработени от сплав от калай и олово.

Ако храната, сервирана в тези чинии, е била с по-високо съдържание на киселини, се получавала химическа реакция, в следствие на която част от оловото се отделяло в ястието и това нерядко довеждало до смърт от оловно отравяне.

Това се случвало най-често с доматите заради тяхната киселинност. Затова през следващите около 400 години масово се е разпространявало твърдението, че доматите са отровни.

9. Алкохолът - най-често бира или уиски, се е пиел също от оловни чаши. Опасната комбинация понякога изваждала пиячите от строя за няколко дни. Често явление било да видиш паднал човек на улицата, без никакви жизнени симптоми. Хората решавали, че е мъртъв и започвали да го подготвят за погребение.

Занасяли тялото в дома му, обличали го в чисти дрехи и го полагали на кухненската маса. Няколко дни семейството се събирало наоколо, ядяло, пиело и чакало да види дали бизкият им ще се събуди. Така се създал обичаят да се правят помени, когато има смърт в семейството.

10. Англия е стара, но малка държава и през Средновековието местните хора започват да изпитват недостиг на места за погребване на своите покойници. Затова през няколко години те изравяли погребаните ковчези, отнасяли костите в костница и използвали гроба отново.

Понякога при отварянето на ковчега са откривали следи от драскотини от вътрешната страна на капака и така разбирали, че са погребвали хората живи. Затова започнали да връзват дълга връв на китката на покойника, оставяли я да се подава над повърхността и я завързвали за камбана, закачена над гроба.

Някой е трябвало да седи на гробището една или две нощи (гробищна смяна), за да слуша дали камбаната ще започне да звъни. По този начин хората с алкохолно натравяне, погребани по погрешка, са били спасявани от звъна на камбаната.

Вярвате или не, това е самата истина.

Превод и редакция: БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук