Италианската асоциация за защита на околната среда и животните (AIDAA) от години настоява 17 ноември да бъде признат за национален Ден за защита на черните котки. По данни на организацията всяка година в Италия изчезват около 60 000 черни котки – животни, които през вековете са били натоварени със символи на нещастие, проклятие и зла поличба.
В Италия числото 17 носи същия заряд, който числото 13 има за други народи. А когато 17-и се падне в петък, суеверните италианци виждат в това най-лошата възможна комбинация. Причината е скрита в римската числова композиция XVII, която чрез анаграма може да се прочете като VIXI – латинско „аз живях”, но и „аз умрях”. Затова още след полунощ мнозина се въоръжават с амулети срещу злото и предпочитат да останат у дома – заедно с черните си котки, които не пускат навън, за да ги предпазят.
„Съобщават ни за многобройни случаи на убийства на черни котки на тази дата от ръцете на хора, обзети от суеверия”, предупреждава AIDAA. Организацията призовава 17 ноември да стане ден на мобилизация в тяхна защита. И все пак – най-големият пик на изчезвания е в нощта срещу Хелоуин. Допълнително сатанински секти унищожават черни котки в ритуали през цялата година.
Разузнавачът на вещиците
Черната котка от векове е неизменен спътник на вещиците. Според легенди тя служи за разузнаване, пази дома, следи пленници и изпълнява ролята на магически посредник. В много стари ритуали черните котки заемат мрачно място – от кръвожадни жертвоприношения до заклинания срещу цели държави.
През 1590 г. шотландецът Джон Флаян – един от най-известните водачи на вещери – бил обвинен, че се опитал да удави крал Яков VI и кралица Анна по време на пътешествие до Дания. Според обвинението негови последователки разпънали жива черна котка, привързали към нея части от човешко тяло и я хвърлили в морето със заклинания. Вълните наистина се надигнали и върнали кораба, но магията не успяла – кралят и кралицата оцелели.
Друг ритуал гласи, че магьосник трябва да опече живи 40 черни котки, за да му се яви демон под формата на огромен котарак. А според традиции при пълнолуние гола млада жена, която танцува в огнен кръг и произнася специални думи, може да привлече самия дявол – също в облика на черен котарак.
Фолклорни страхове
Черната котка като символ на нечиста сила присъства в български, руски, полски, френски и германски легенди. В много истории, когато през нощта бъде наранена черна котка, на сутринта се открива мъртва съседка – смятана за вещица.
Черният котарак преследва и живота на Николо Паганини. Гениалният цигулар, отлъчен от църквата и погребан едва след специално разрешение от папата, често намеквал, че не може да „смени своя покровител“, защото мистериозен черен котарак го следва навсякъде.
Сънища и поличби
Според тълкувателите на сънища черен котарак преди Рождество вещае болести. Котка насън предупреждава и за измами, загуби, вражди. Прогонването ѝ символизира справяне с беди.
В католическите вярвания черна котка в стаята на болен е лош знак. Ако излезе и не се върне – смъртта е близо. Ако прекоси гроб – душата на покойника е в опасност, освен ако животното не бъде убито.
За лош късмет се смята, ако черна котка пресече пътя – суеверие, което и днес е широко разпространено. Някои мижат, други подскачат, трети плюят зад рамо, но има и поверие, че всичко зависи от посоката: наляво за мъж или надясно за жена е знак за успех.
На кръстопът
Истински случай от 1325 г. разказва как кучета в парижко предградие се събират на кръстопът и ровят земята. При разкопаването властите намират дървен сандък с жива черна котка, самун хляб, пропит със смола, и тънка тръбичка за въздух. Сандъкът се оказва част от ритуал, организиран от цистериански монаси и магьосника Жан Персан. Котката трябвало да прекара три дни под земята, след което да бъде убита, кожата ѝ нарязана на ленти и сплетена във въже за ритуал по призоваване на демон. Посредникът Жан Прево се самоубил от разкаяние.
