В Оренбургска област, близо до град Соль-Илецк, се намира едно от най-мрачните места в Русия – затворът "Черният делфин". Това място е съвсем различно от курортните пейзажи, които привличат туристи със своите солени езера. Въпреки мирните околности, тук се намира една от най-жестоките и строго охранявани затвори, който не прощава на никого.
Крепост сред степите: Историята на затвора
Историята на затвора започва още след потушаването на Пугачевото въстание, когато императрица Екатерина Велика разпорежда да се изпращат опасни престъпници в отдалечените райони на страната. Това място, разположено сред степите, е било използвано като острог-замък още през XVIII век.
От тогава целта на това място не се е променяла – тук били изпращани онези, които не могат да бъдат пуснати на свобода. През XX век колонията преминава през различни етапи, включително в НКВД, а през 2000-те години става известна като най-страшният затвор за осъдени на доживотна присъда.
Мистерията на "Черния делфин"
Чертата на колонията, дала й името, е фигура на делфин, който е създаден от осъден на доживотен затвор. Владимир Криштопа, който е бил осъден за убийство, заменил смъртната си присъда с доживотен затвор.
Той заедно с други затворници създава това произведение изцяло от папие-маше, след което го боядисва в черно. Администрацията на затвора не само не премахва скулптурата, но дори инсталира фонтан в нея. Така черният делфин става символ на колонията.
Зловещият процес на пристигане
За да се запази сигурността, когато новите затворници пристигат в "Черния делфин", им се слагат черни торбички на главата. Това се прави, за да не могат те да запомнят местоположението на постовете и техническите структури, както и за собствената им безопасност. По този начин се предотвратява всякаква възможност за бягство или за отмъщение от роднини на жертвите на осъдените.
Какъв е животът вътре?
Животът в колонията е строго регулиран. Затворниците се събуждат в 6:00 сутринта, и нямат право да седят или лежат на леглото до вечерта. Дори сънят е подчинен на строгите правила – светлината в камерите не се гаси никога, а ако затворник се опита да се скрие под завивките, ще бъде наказан.
Стриктният контрол на надзирателите и ежедневният преглед на камерите правят всякакви опити за бягство практически невъзможни.
Затворът като безпогрешна крепост
"Черният делфин" се гордее с това, че е непревземаемо място. Последният успешен опит за бягство е бил през 1967 година. Системата за охрана включва редовни обходи на охраната и система от клетка в клетка, като камерите са малки и напълно изолирани от външния свят. Дори при преместване на затворниците между камерите или за разпити, те са с черни торбички на главата.
Външната връзка с обществото
Извън колонията, на външната стена, има плакат, който осъдените никога няма да видят, но той служи като напомняне за цената на престъпленията. Плакатът изобразява жена с дете, а текстът гласи: "Помни, те те чакат вкъщи".
Това е единствената връзка с външния свят, която могат да видят хората, преминаващи край стените на затвора.
Заключение
"Черният делфин" не е просто затвор, а символ на безпътица и наказание. Този мрак и изолация са основните характеристики на едно от най-страшните места в Русия. Попадането в този затвор означава край на всякаква надежда за свобода и изолация от обществото завинаги.
