Великобритания е на път да има шестия си министър-председател за едва седем години. Един след друг политическите лидери се оказват неспособни да се справят с хронично слабия икономически растеж, който продължава да натиска доходите и жизнения стандарт надолу и да подхранва общественото недоволство.
Напускащият премиер Киър Стармър, който се оттегля след само две години на поста, не е изключение. Неговите предшественици – Риши Сунак, Лиз Тръс, Борис Джонсън и Тереза Мей – също се сблъскаха със сходни предизвикателства и останаха сравнително кратко начело на правителството.
Най-кратък беше мандатът на Лиз Тръс, която се задържа на поста по-малко от два месеца. Нейният план за мащабни, необезпечени данъчни облекчения предизвика сътресения на финансовите пазари и доведе до рязка загуба на доверие от страна на инвеститорите.
Икономиката – основният проблем
Британските политици плащат висока политическа цена за широко разпространеното усещане, че животът става все по-труден и по-скъп.
Заплатите трудно догонват инфлацията, а реалното повишение на доходите остава ограничено. От идването на Лейбъристката партия на власт през 2024 г. средната седмична заплата, коригирана спрямо инфлацията и без бонусите, се е увеличила с по-малко от 1%, достигайки 494 паунда седмично. Това е едва забележимо подобрение спрямо тенденцията през последните години.
В същото време данъчното бреме е на най-високите си нива от десетилетия.
„Всичко опира до икономиката“, коментира Раул Рупарел, главен икономист за Великобритания в Boston Consulting Group. Според него слабите икономически резултати засилват усещането сред обществото, че страната не се движи напред.
Проблемът с икономическия растеж
Стармър и неговите предшественици правилно идентифицираха ниския икономически растеж като основния проблем пред страната. Въпреки това нито едно правителство не успя да постигне трайна промяна.
Междувременно държавният дълг продължи да нараства, което ограничи възможностите за инвестиции и реформи. Това остави нерешени редица структурни проблеми – от остаряващата инфраструктура до хроничния недостиг на жилища.
„Когато икономиката расте, правителството разполага с повече възможности да инвестира, да намалява данъци и да подобрява публичните услуги. Това е в основата на всичко“, смята Рупарел.
Според Capital Economics британската икономика е нараствала средно с около 1% годишно от 2016 г. насам. Растежът на БВП на глава от населението – показател, който по-точно отразява жизнения стандарт – също остава разочароващо слаб.
Избирателите искат резултати
Недоволството от икономическата ситуация помогна на Лейбъристката партия да спечели убедително парламентарните избори през 2024 г. След 14 години управление на Консервативната партия британците търсеха промяна.
През този период страната премина през редица изпитания – Брекзит, пандемията от COVID-19, войната в Украйна и последиците от политиката на строги бюджетни ограничения след световната финансова криза.
Очакваната промяна обаче се оказа по-бавна от обещаното. Това доведе до спад в подкрепата за Стармър и до сериозни загуби за лейбъристите на местните избори през май.
„Проучванията постоянно показват, че разходите за живот остават най-голямата грижа за британците“, отбелязва Бен Харисън от мозъчния тръст Work Foundation към университета в Ланкастър.
Нов лидер, същите предизвикателства
Както Стармър наследи слаба икономика, така и неговият наследник ще се изправи пред същите проблеми.
„Икономическите предизвикателства на Великобритания няма да изчезнат със смяната на министър-председателя“, предупреждава Рейн Нютън-Смит, главен изпълнителен директор на Конфедерацията на британската индустрия (CBI).
Според нея страната се нуждае преди всичко от политическа стабилност и последователна стратегия за растеж.
„Икономиката няма да се възстанови сама, докато политиците са фокусирани върху вътрешнопартийните битки. Следващият министър-председател трябва бързо да възстанови доверието на бизнеса и инвеститорите, да защити жизнения стандарт и да предложи реалистичен план за икономически растеж“, подчертава тя.
