На 24 април 1967 г. Космосът взима първата си човешка жертва. Съветският космонавт Владимир Комаров загива при завръщането си на Земята, след като основният парашут на неговата капсула „Союз 1“ не се отваря. Комаров остава в историята като първия човек, летял два пъти в космоса, и първия, загинал по време на мисия.
Трагедията е можела да бъде предотвратена, но изстрелването на „Союз 1“ е било ускорено от съветските власти, за да съвпадне с 50-годишнината от Октомврийската революция. По това време корабът не е бил готов за пилотиран полет – три предходни безпилотни теста завършват с неуспех.
Според книгата „Starman“, Юрий Гагарин и други техници откриват над 200 структурни проблема в машината, но никой не събира смелост да докладва на Леонид Брежнев, припомня "Курир".
Комаров е знаел, че корабът е опасен. Приятелите му го съветвали да откаже мисията, но той знаел, че ако се оттегли, ще изпратят неговия близък приятел Гагарин, който е бил негов дубльор. За да спаси Гагарин, Комаров съзнателно приема мисията.
Твърди се, че е подготвил и акт на горчиво отмъщение – поискал е, ако нещо се обърка, да бъде погребан в отворен ковчег, за да видят всички в какво състояние са останките му и през какъв ужас е преминал.
По време на полета на 23 април 1967 г. проблемите започват веднага – един от соларните панели не се отваря, което води до недостиг на енергия и срив в навигацията.
Контролът на мисията решава да я прекрати след 27 часа в орбита. При навлизането в атмосферата капсулата започва да се върти неконтролируемо, а парашутната система отказва. „Союз 1“ удря земята със силата на 2,8-тонен метеор.
Според американски радиостанции, уловили последните му думи, Комаров е крещял от ярост срещу „дяволския кораб“, на който нищо не работи. Официалните съветски архиви обаче твърдят, че е докладвал, че се чувства отлично до самия край.
Владимир Комаров е роден в Москва през 1927 г. и е част от първата група съветски космонавти. Въпреки че по-късно Гагарин е бил негова резерва, историците смятат, че властта никога не би рискувала живота на националния герой Гагарин в такъв полет.
Така Комаров остава единственият възможен пилот за фаталната мисия. Днес името му е изписано на плоча на Луната в памет на загиналите изследователи на Космоса.
