Попълнете търсена ключова дума или фраза

Daily Mail: ЕС е „болният човек“ на Европа

https://blitz.bg/svyat/daily-mail-es-e-bolniyat-chovek-na-evropa_news787591.html Blitz.bg

Според изданието цяла Великобритания ще си въздъхне с облекчение, след напускането на формацията

Лондон, Великобритания 15 Дек. 2020, 18:54 664 прочита 1 коментара
„Да допуснем, че утре вечерта, в последния момент, бъде постигната договорка за Брекзит“, пише директорът на Оксфордския институт за кризисни изследвания Марк Алмънд в материал за вестник Daily Mail, предава "Фокус".

Ако не броим яростните „евросъюзници“, които никога няма да приемат излизането ни от ЕС, както и също толкова яростните „брекзитъри“, които и така ще се жалват, че лидерите на Великобритания са „предали“ волята на народа и не са изкарали веднага страната от ЕС.

Така че, ако не взимаме предвид тези две групи радикали, би било справедливо да кажем: след напускане на ЕС по споразумение цяла Великобритания ще си въздъхне с облекчение.

Уморени от преговорите на принципа „стоп-старт“, дипломатически заплахи и контра-заплахи и балансиране на ръба, повечето от нас искат някакво решение. А предприятията, бизнес компаниите - те просто жадуват за сигурност.

Те искат ние като нация да можем да продължим напред и постепенно да елиминираме икономическите щети от пандемията.

Разрушителите се поздравяват сами себе си

Номер 10 (често срещана метафора в британската преса за администрацията на министър-председателя на Даунинг Стрийт 10) ще представи сделката като триумф. И Брюксел и еврократите ще се поздравят за това, че все пак са пречупили Борис Джонсън.

Но според мен, каквато и да е сделката - ако изобщо премине - ликуването на Макрон, Меркел, фон дер Лайен и компания ще бъде меко казано преждевременно.

От няколко седмици вниманието от двете страни на Ламанша е фокусирано върху последиците от сделката (или, обратно, върху последиците от липсата на сделка) за Великобритания.

Предполага се, че както и да завършат преговорите, ЕС ще благоденства и ще се движи към прогрес и без нас.

Тази силно късогледа мантра изглежда така. Ние, лашкайки се сами в океана на съвременността, със сигурност ще загинем в буря, а ЕС – целият обединен и целеустремен, ще изплува, сякаш нищо не се е случило.

Всъщност това е безкрайно далеч от истината.

Великобритания няма да пропадне и няма да загине. Но ЕС...

Със или без сделка, ЕС е изправен пред колосални предизвикателства на всички фронтове - от икономическа склероза и намаляване на населението до все по-широките разделения между своите 27 членове.

Все по-трудно е да се скрие напрежението между богатите държави – Франция, Германия и Нидерландия – и Гърция и Италия, а да не говорим за по-педните новоприети членове от бившия Източен блок.

От 2016 година масовата неприязън към Брекзит сплоти повърхностно Евросъюза. Но щом Великобритания спре да бъде жертвения агнец на Брюксел, ЕС отново ще се окаже лице в лице със собствените си провали – хронични и много сериозни.

Европейският проект е в дълбока криза; той е в несъстоятелност както в икономическо, така и в морално отношение. Самият модел на управление е остарял и не отговаря на предизвикателствата на двадесет и първи век.

Това твърде често се пренебрегва във Великобритания, до голяма степен поради склонността ни към опиянено саморазсъждение за Брекзит.

Само погледнете потока от панически статии, където сценариите за „твърд Брекзит без споразумение“ са преувеличени, както и слуховете, че във Великобритания идва глад, пристанищата ще бъдат претоварени и страните от ЕС ще спрат да пускат хора с британски паспорти.

С перверзно злорадство „евросъюзниците“ (поддръжници на запазването на Великобритания в Европейския) цитират примера с пандемията на коронавируса - тя утежнява проблемите на нашите пристанища - за да ни нарече отново „болния човек на Европа“.

Смъртта се е заселила в Брюксел

Тези присмехулници обаче по някаква причина не отчитат факта, че най-високата смъртност от COVID-19 на глава от населението в света е регистрирана в Белгия, в столицата на ЕС, където се намира седалището на Европейската комисия. А Белгия със своята федерална конституция, многоезично население и управляваща парализа е миниатюрен ЕС.

Така че, да не го увъртаме: разрасналата се Брюкселска империя, отслабена от собствената си идеология и бюрокрация, преживява упадък.

Преди няколко десетилетия ЕС (по това време наистина свободен съюз на европейските държави, който се наричаше Европейска общност) наистина имаше забележителна сила на привличане.

През 60-те и началото на 70-те години на миналия век редица британски министър-председатели видяха присъединяването към „общия пазар“ като панацея за икономическите проблеми.

През 1973 г. Едуард Хийт се съгласи с всички искания на Брюксел. Френските преговарящи решиха, че би било добра шега да поискат от островната държава отстъпки в областта на рибарството. А французите просто не вярваха на късмета си, когато чуха съгласието.

Но сега, когато ЕС изпада в стагнация и разделението се задълбочава, снизходителното отношение на Европа към Великобритания е заменено с решимост да ни накаже за нашата дързост и неподчинение.

Европейският съюз измъчва Великобритания за назидание на „брекзитърите“.

Съзнателната непримиримост в преговорите за Брекзит, разбира се, е част от стратегията на Брюксел да удържи останалите членове да не предприемат аналогични действия. Малта, Полша и Унгария са изправени пред финансови последици - включително спиране на помощта за възстановяване от мерките срещу коронавируса - ако не се подчиняват на политическия, съдебния и цензурен диктат на ЕС.

Но този глад за репресии не може да се счита за признак на стабилна, процъфтяваща организация. Напротив, поведението на институцията е слабо и отчаяно.

Все по-страшният кошмар на ЕС е продукт на самата му мисия – да постигне „още по-тесен съюз“ чрез политическа интеграция.

Възникнала от благородно желание да се предотврати нова война в Стария свят, целта на Европейската общност не бе наследена от Европейския съюз в оригиналния си вид. С годините старата цел за предотвратяване на войната е загубена.

Превърна се в във всеобща уравниловка, което се търкаля като ужасен валяк върху националните демокрации и икономики.

Догмите на ЕС го водят до неограничена миграция

Догмата за федералното единство доведе до единна валута, която влоши безработицата и задлъжнялостта, правейки невъзможно държавите-членки да провеждат свои собствени данъчни политики и да определят свои лихвени проценти според нуждите си.

Сега ЕС държи сметка на Великобритания, че не спазва неговите „правила“. Но в същото време самият той грубо наруши собствените си правила, улеснявайки включването на проблемната Гърция с нейния дълг в Еврозоната – и това доведе до катастрофални последици.

По същия начин, манията за свободното движение е продиктувана от намерението да се създаде нова концепция за европейско гражданство - чрез отслабване на националната идентичност. А бързането с изпълнението на задачата доведе до неприятни последици.

Масовата миграция от страните от Средиземноморието и Източна Европа към страните членки с по-добри перспективи за живот причини социални сътресения, намали благосъстоянието и вреди на икономиките на отделните страни.

Помислете само колко млади хора в трудоспособна възраст са загубили тези страни - и до какво води това за тях.

В допълнение към стреса от семейния живот, нереализираните доходи и пропуснатите данъчни приходи, много страни от ЕС са изправени пред проблема на застаряващото население и намаляващата раждаемост.

Може би най-решаващият фактор за Брекзит беше усещането, че сме загубили контрол над границите си. Днес в някои страни това чувство за загуба на суверенитет се засилва от факта, че Германия принуждава отделни държави-членки да приемат своя дял имигранти „по квота“, независимо от желанията и мненията на самите отделни държави.

Липсата на гъвкавост е още едно следствие от фиксацията на Брюксел върху единството.

Заради ЕС Европа винаги закъснява

Моделът на управление и събиране на приходи в днешния ЕС по същество датира от края на 50-те години. Тогава организацията се наричаше и Европейска общност, и дори с добавка на прилагателното „икономическа“ - Европейска икономическа общност (ЕИО).

Състоеше се само от шест държави основателки. Но тази схема за събиране на данъци абсолютно не се вписва в организация на 27 дъжави от XXI век.

Самият факт, че на ЕС бяха необходими шест месеца, за да се споразумее за „спешен“ бюджет за коронавируса, доказва колко бавна е станала Европа.

Какво означава загубата на британския дял от бюджета на ЕС? Това означава, че гражданите на другите богати страни от Западна Европа ще трябва да отворят портфейлите.

Ако огромният принос на Великобритания в бюджета на ЕС се оказа стимул за „брекзитърите“, тогава трябва да се помни, че германците и холандците също плащат толкова много за членството в ЕС, че всеки от тях може да си плати годишното членство в ексклузивен лондонски клуб. Новите финансови искания само ще изострят напрежението.

„Добрите времена на „силния Запад“

Липсата на гъвкавост и идеологията пречат на ЕС и на световната сцена. Когато европейският проект беше в зародиш, светът беше разделен от желязна завеса между капитализма на свободния пазар и комунистическата диктатура.

Западна Европа и Северна Америка бяха двигателите на световната икономика.

Възходът на Япония бе първият знак за възраждабето на Азия. Тогава „тигърските“ азиатски икономики като Южна Корея и Сингапур набраха сила, а Китай откри онази зловеща смес от маоизъм и пазарна икономика, която го превърна в „работилницата на света“ днес.

Но върху какво, питаш се, са съсредоточили енергията си Еврокомисията и Европейския парламент, докато източноазиатските съперници плавно се възстановяват от коронавируса и продължават икономическия си марш напред?

Вместо да решават неотложни проблеми, структурите на Европейския съюз са затънали в идеологията на „прозрялата“ политкоректност и паразитната икономика, където предприятията се рушат и работните места изчезват, което поставя цялото население на социални помощи.

Самоедската пропаганда на „нова Европа“

Безкрайният шум на самоедската пропаганда, характерен за днешния ЕС, бичува всички възможни пороци на европейската цивилизация и подкопава стабилността на континента. А динамиката на ЕС буксува заради пристрастяването към тромавите, неефективни програми за социално подпомагане.

На Европа се падат едва 7% от населението на света, но 50% от всички разходи за социално осигуряване. Не е изненадващо, че в Европа няма бързо растящи икономики.

Иронично е също, че акцентът върху интеграцията всъщност само подхранва дисхармонията. Насаждането на политическа коректност в Европа доведе до ново разделение между Изтока и Запада: Полша и Унгария се противопоставят на такъв ред, при който ежедневието, съдебната система, свободата на медиите и дори конституцията се диктуват от чужбина.

Не е изненадващо, че народите, които някога оглавяваха борбата срещу управлението на Кремъл в комунистическата епоха, са враждебни към опитите на Брюксел да ги засмуче.

ЕС, разбира се, ще продължи да мрънка. Но разделението се разширява.

Колко още ще мрънка? Тук не става въпрос за Брежнев.

Донорите са уморени да дават, а на получателите не им харесва да ги принуждават да целуват ботушите на даващите. Евро-гордостта води до падение.

По-бедните региони на ЕС могат да застрашат арогантния и недалновиден брюкселски елит, който се опитва да сложи усмирителна риза на всички 27 страни членки. Тъй като бюджетът на ЕС е рязко намален от Брекзит, Брюксел ще има по-малко моркови и по-голяма тояга, за да държи несъгласните в подчинение.

Всички недостатъци на ЕС са въплътени в настоящия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чиято липса на въображение и креативно ръководство беше напълно разкрита тази седмица, когато преговорите за Брекзит влязоха в задънена улица.

Урсула фон дер Лайен е пълната противоположност на Тачър

Въпреки че е донякъде наподобява Маргарет Тачър, Урсула няма нито един от добродетелите на Тачър. Урсула не е дъщеря на магазинер. Тя е родена в евро риза.

Баща й Ернст Албрехт е високопоставен западногермански политик и основател на европейската бюрокрация, така че можем да кажем, че Урсула е наследила мястото си в центъра на германската политика.

Резултатът: всички министерства, които тя ръководеше, бяха разгромени. Тя беше изключена от правителството в Берлин след провал в Министерството на отбраната, когато бяха похарчени огромни суми за всякакви консултанти и войниците трябваше да се подготвят за Третата световна война с метли в ръце.

От това, което изглеждаше сто процентов наследник на Ангела Меркел, Урсула можеше да изчезне в политическото небитие. Но тя бе катапултирана на поста председател на Европейската комисия навреме. Това е още един симптом на болестта на ЕС: ЕС с радост наема второкласни конформисти.

Урсула фон дер Лайен не само не подтиква колегите и правителствените ръководители да разрешават въпроси, но дори се бори с кризата, сякаш на забавен каданс.

Борбата с икономическата стагнация, намаляването на населението и агресивните съседи като Русия и Турция остават в сянката на измислени проблеми.

Между другото, именно тази политическа парализа доведе до ситуацията, когато мощната Османска империя, която някога се простираше от Балканите до Близкия изток и Северна Африка, през XIX век се превърна в „болния човек на Европа“.

Турските султани се фокусираха върху всичко, освен върху най-важното за спасението на империята си. ЕС прави същото днес.

Зад неспирните опити на Брюксел да окове ръцете и краката ни с угнетяващи бизнес-правли дори след Брекзит стои страх – страх от възродената и конкурентоспособна Великобритания. Но дори Великобритания да се поддаде на тези искания - макар че докато пиша тези редове, Борис Джонсън се кълне, че дори не може да става дума за такова нещо - останалата част от света няма да го направи.

Например Канада не се подписа на „равните условия на играта“ на Брюксел.

И можете ли да си представите, че някоя от суперсилите на световната икономика, САЩ или Китай, ще приеме смирено условията, които Европа се опитва да наложи на Великобритания?

Дори такива многообещаващи държави като Индия няма да се оставят да им бъдат вързани ръцете и краката, само за да е доволен Брюксел.

„Варварите бяха единствената ни надежда!“ За образа на врага

Маргарет Тачър обичаше стихотворението на гръцкия писател Константинос Кавафи „В очакване на варварите“. Той улови тънко империята в упадък, където варварската заплаха се превръща в отвличане на вниманието от вътрешните проблеми.

За ЕС Брекзит е „внезапното объркване и тъгата на лицето“, обхванали имперските служители в Кавафи след новината, че варварите така и няма да дойдат.

„Как ще живеем сега? Трябва да се измисли някакво решение. Варварите бяха единствената ни надежда!“

Великобритания беше прекрасен предлог за Европа да не изпълнява задълженията си. В продължение на десетилетия ние „стоим на пътя“ на федерална Европа. След това нашето продължително излизане отне времето и енергията на Брюксел, докато останалата част от света продължи напред.

Сега, след като Великобритания излезе окончателно, какво ще запази ранена Европа обединена? Какво ще я изолира от ужасната реалност?

Брекзит беше един от начините да се вдъхне нов живот на една умираща, провалена европейска система.

Дори преди края на преходния период бъде постигнато споразумение, след оттеглянето на Обединеното кралство Европа така или иначе вече няма да има оправдание за бездействието си.

Може ли Брюксел да диагностицира точно болестите на ЕС? О което е още по-важно, ще предпише ли правилното лекарство?

Предвид не толкова впечатляващата му репутация, този резултат изглежда малко вероятен.

Вместо да се заеме сериозно с пренебрегнатите си недъзи, Брюксел е по-загрижен да забрани на несъгласните да дават нежелани съвети и самият той искрено вярва в шарлатанските псевдолекарства, които само влошават хода на болестта.

Истаната е: ЕС се превърна в болния човек на Европа.

1 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам