Der Tagesspiegel: Борбата на великите сили за Балканите - буре с барут за победителя

Ключовият въпрос за Германия и за цяла Европа е кой ще управлява най -голямата икономика на ЕС и каква коалиция ще бъде формирана. Може да се появи лявоцентристка коалиция от ГСДП (социалдемократи), СвДП (свободни демократи или либерали) и Зелените. Или може да възникне дясноцентристки блок от ХДС / ХСС (християндемократи), либерали и Зелени, пише германското издание Der Tagesspiegel, цитирано от "Фокус". 

Но дискусията по тези теми внезапно беше заменена от тревожни новини: може да избухне война между Сърбия и Косово. Това показва колко спешен е въпросът за формиране на правителство в Берлин.

Светът не чака, Балканите неслучайно са наречени "бурето с барут на Европа". За такава значителна сила като Германия не може да има отдих от световната политика дори по време на избори.

ЕС няма реалистична стратегия за стабилизиране на балканския регион. Бързото приемане на държавите от Западните Балкани в ЕС е илюзия.

Руснаците обикалят военните бази, Китай дарява ваксини

Докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайeн обикаляше Балканския регион, руският посланик, придружен от сръбския министър на отбраната, обикаляше военни бази.

Заслужава да се отбележи, че тук не става дума за разправиите на малки държави, а за нещо много по -важно. Глобалните играчи се борят за влияние в региона: ЕС, Русия и Китай, който от няколко години активно инвестира в инфраструктурата на Югоизточна Европа и приложи своята „дипломация за ваксини“, предлагайки на бедните страни имунизация на населението с китайски ваксини - много евтино или напълно безплатно.

Балканите привличат великите сили и в същото време ги ужасяват. Съперничеството в борбата за провлака между Изтока и Запада, дълъг 1500 километра, доведе до смъртта на такива велики държави като Османската империя и Хабсбургската монархия. Всеки, който се меси в делата на Балканите, рискува много.

И все пак великите сили не могат да остават Балканите сами. Няма значение дали говорим за миграционни, търговски или транспортни пътища, в стратегически концепции - китайския „Път на коприната“, борбата на Русия за влияние в Средиземноморието, плановете за разширяване на ЕС - свързващата връзка между Босфора и Централна Европа играе решаваща роля.

Конструктивно и разрушително съперничество

Това съперничество има конструктивна и разрушителна страна. Великите сили се предлагат като привлекателни партньори, инвестирайки в политически съюзи и инфраструктура, за да получат доминиращо влияние върху Албания, Косово, Босна, Черна гора, Сърбия и Северна Македония.

В същото време те искат да попречат на който и да е от съперниците им да спечели предимство, което да направи победата на тази или онази държава неизбежна и необратима.

Великите сили на Балканите използват както тлеещи конфликти, така и жаждата за отмъщение, възникнала от минали войни. И те не липсват на Балканите - сред православните сърби, сред косоварите и босненците, изповядващи исляма, и сред хърватските католици.

Тази враждебност подхранва и войните по време на разпадането на Югославия през 90 -те години.

Какво може да направи ЕС, какво трябва да избегне? Членовете на ЕС в Източна и Югоизточна Европа настояват за бързо приемане на Западните Балкани в ЕС, надявайки се, че по този начин ще бъде възможно да се противодейства на влиянието на Китай и Русия. За тази цел Словения, която сега председателства Съвета на Европа, свиква срещата на върха на ЕС следващата седмица по тази тема.

С бързото разширяване ЕС се самоубива

Но правейки това ЕС може да се самоубие. Той трябва коренно да реформира своите механизми за вземане на решения и да се отдалечи от принципа на единодушие по централните въпроси, докато новите членове се присъединят към съюза или ЕС може да поеме риск, когато една държава джудже като Черна гора, чието правителство може да бъде закупено за няколко милиона евро, получи в ръцете си възможност да блокира общи решения на Европейския съюз?

Скептицизмът на Еманюел Макрон относно по-нататъшното разширяване на ЕС е напълно оправдан. Но каква е алтернативата? Това е зоната на отговорност на Германия. Ангела Меркел наскоро посети балканските страни. Водещите политици казаха, че Берлин е ключът към Брюксел.

Германското федерално правителство трябва спешно да се споразумее с Франция какъв трябва да бъде компромисът. Необходимо е да се премине между исканията за незабавен прием на балканските страни в ЕС, отправени от източните партньори, и желанието на западните партньори да отложат този процес. ЕС има ресурсите да запази доминиращото си влияние в този стратегически важен регион, чрез интелигентни инициативи и инвестиции, без да рискува самоунищожението си, завършва изданието.