Въпреки рекордните ниски нива в слънчевата магнитна дейност, за която се смяташе, че влияе върху промяната на климата, тенденциите продължават да показват очевидно увеличение в температурите по цялото земно кълбо.
Признаците за това са изключително ясни за всички – ускоряване на топенето на ледовете, както и други значителни промени. В едно от най-завършените и последователни проучвания, правени до момента, публикувано от Earth System Science Center на университета в Пен Стейт, се предлага фактически анализ за това какво всъщност е нивото на затопляне. Вместо да се фокусира върху креативно моделиране, което често се определя като бягане от темата както от настроените скептично към глобалното затопляне, така и от най-свирепите му поддръжници, академиците са анализирали исторически и съвременни данни. Изследването открива, че последните 10 години са били най-горещите за северното полукълбо на Земята от 1 300 години насам. Учените дори твърдят, че ако са били използвали по-спорните данни, събрани от пръстените на дървета, то резултатът е щял да се увеличи на 1 700 години. Но това е първото проучване, в което подобна информация е ненужна, елиминирайки по този начин голяма част от споровете за надеждността на изводите. Oт университета в Пен Стейт обясняват, че някои специалисти са повдигали спорове за това, че информацията, добивана чрез изследване на пръстените на дърветата, не е приемлива за изследване от такъв тип. А сега академиците са успели да премахнат тези данни, тъй като са разполагали с достатъчно информация, придобита от други източници, така наречените заместители, която ги е отвела до откриване на температурния рекорд. Сред широката гама от източници, данните от които са били използвани в анализа, са влизали морски и езерни утаечни ядра, ледени и коралови сърцевини. Проучването може да се види в броя на списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) от 2 септември. Там академиците обясняват, че са разглеждали много по-широка база от данни и, че техните методи са били много по-съвършени от използваните преди това. Заключенията за южното полукълбо и за Земята като цяло не са толкова окончателни, което се дължи на по-голямото ниво на несигурност на резултатите, а причината за това е в наличието на по-малко източници на информация в южното полукълбо. Част от силата на изследването и на голямото му влияние се дължи на екипа от световнопризнати учени в областта на климатологията, метеорологията, науките за околната среда и за Земята. Проучването се е извършило на базата на изследване от 1990-те години на National Research Council, озаглавено “Surface Temperture Reconstructions for the Last 2 000 Years”. То е изисквало опреснителен анализ, който да използва нови техники и да докаже, че има температурен рекорд. През 90-те години на миналия век, използвайки най-новите и доказани технологии, проучването е могло да проследи рекорда в климата до едно хилядолетие назад, но тогава са били използвани и спорните данни от дървесните пръстени. Днес климатичният рекорд може да бъде проследен до 1 300 години назад, което се дължи на по-напредналите техники. Една от основните причини, поради които изследването избягва използването на данни от дървесни пръстени, е, че с остаряването на дърветата техните пръстени, които по принцип са зависими от температурата, се смаляват като цяло. Това смаляване трябва да бъде коригирано, за да може точно да се разчете каква е била температурата. Следователно, нормално е да се очаква, че получените данни са по-малко надеждни в сравнение с други методи. До този момент изследването предоставя може би най-неоспоримите доказателства, че на Земята се случва аномално затопляне. А с намаляването на слънчевата активност, най-вероятните виновници за промяната в климата са човешката дейност и другите оставащи потенциални причини. /Тechnews.bg
