Тезата, че Русия не може да загуби войната срещу Украйна, защото разполага с ядрен арсенал, се основава на погрешни стратегически предпоставки. Това твърди германският политолог Андреас Умланд, според когото историята показва, че ядрени сили могат да претърпят тежки военни поражения, без да прибягнат до атомно оръжие.
Изводът му обаче е анализ, а не гаранция: решението за употреба на ядрено оръжие остава по своята природа трудно предвидимо. Умланд развива тази теза в свой анализ, публикуван през август и в последваща версия през септември 2026 г.
Според анализатора едно от най-устойчивите убеждения в западния дебат за войната е, че Москва не трябва да бъде поставяна пред перспективата за военно поражение, защото Кремъл би могъл да отговори с ядрена ескалация.
Именно това схващане Умланд оспорва.
Може ли ядрена държава да загуби война?
Аргументът му се опира и на исторически прецеденти. Ядрени сили вече са губили войни срещу значително по-слаби противници, без поражението да доведе до използване на атомно оръжие.
Франция губи войната в Алжир. Съединените щати се оттеглят след войната във Виетнам, а СССР – след интервенцията в Афганистан. Китай също не прибягва до ядреното си оръжие във войната срещу Виетнам.
Умланд посочва и обратни примери – държави без ядрен арсенал са влизали във война с ядрени сили. Сред тях са Египет и Сирия срещу Израел през 1973 г., както и Аржентина срещу Великобритания за Фолкландските острови през 1982 г.
За автора това е аргумент срещу разбирането, че наличието на ядрен арсенал автоматично прави една държава непобедима в конвенционална война.
Москва промени ядрената си доктрина
Русия обаче действително разшири публично формулираните условия, при които допуска употребата на ядрено оръжие.
На 19 ноември 2024 г. Владимир Путин подписа актуализираната руска ядрена доктрина. Тя допуска ядрен отговор, наред с други случаи, при конвенционална агресия, която създава „критична заплаха“ за суверенитета или териториалната цялост на Русия или Беларус, както и при получаване на надеждна информация за масирано въздушно-космическо нападение. Решението за употреба на ядрено оръжие се взема от руския президент.
Именно поради това не може да се твърди като установен факт, че Путин „няма да посмее“ да използва ядрено оръжие. Това е прогнозата на Умланд, а не нещо, което може да бъде доказано предварително.
Ядрената реторика като средство за възпиране
Според Умланд руските ядрени предупреждения са постигнали значителен политически ефект дори без реална употреба на атомно оръжие.
Неговата теза е, че страхът от ескалация е повлиял върху начина, по който западните държави определят мащаба, сроковете и ограниченията на военната си подкрепа за Киев. Самата Русия представя ядрената си доктрина като инструмент за възпиране.
В същото време войната показа, че формулираните от Москва предупреждения не означават автоматична ядрена реакция при всяка атака на руска територия. Украйна извършва удари дълбоко в Русия, докато Москва продължава да разчита на конвенционални средства и да укрепва ядреното си възпиране. Само преди дни Путин отново говори за необходимостта от развитие на руската ядрена триада на фона на украинските атаки.
А ако рискът е по-голям при руска победа?
В анализа е разгледана и противоположна хипотеза – че опасността от ядрена употреба не е задължително най-голяма, когато Русия губи.
Цитирана е ядрената изследователка Мариана Буджерин, която разглежда сценарий, при който Москва би могла да сметне ядреното оръжие за инструмент за ускоряване на победа, ако вече разполага с военно преимущество. Това също е аналитична хипотеза, а не прогноза, че подобно развитие ще настъпи.
Така централният аргумент на Умланд е, че самото притежание на ядрен арсенал не означава, че Русия не може да претърпи военно поражение, нито че такова поражение неизбежно ще доведе до ядрен удар.
Според него цената за Москва от нарушаването на продължилото след 1945 г. табу върху употребата на ядрени оръжия би могла да бъде огромна и трудно предвидима – включително за отношенията ѝ с държави извън Запада. Затова той смята, че докато Кремъл възприема потенциалните последици като по-тежки от възможната военна изгода, възпирането ще продължи да действа.
