Политическата криза във Франция достигна нови висоти, след като президентът Еманюел Макрон направи безпрецедентен ход и върна на поста министър-председателя Себастиен Лекорню – само четири дни, след като прие оставката му.
Драматичното решение беше обявено късно в петък и хвърли в ступор както политическия елит, така и френското общество, задълбочавайки усещането за хаос в управлението на втората по големина икономика в еврозоната.
Мисията (невъзможна) на стария нов премиер
39-годишният Себастиен Лекорню, един от най-верните съюзници на Макрон, прие "по дълг" да се нагърби отново с премиерския пост. Неговата първа и най-неотложна задача е да осигури приемането на бюджет за следващата година до понеделник – срок, който изглежда почти невъзможен за спазване на фона на липсата на парламентарно мнозинство за президента.
Първият мандат на Лекорню се превърна в политически фарс, след като той подаде оставка едва 27 дни след назначаването си, само часове след като представи състава на кабинета си. Причината беше невъзможността да се постигне компромис с раздробения парламент, където всяка партия отказваше да отстъпи от своите позиции.
Остри реакции и заплаха от вот на недоверие
Повторното назначение на Лекорню беше посрещнато на нож от опозицията. Лидерът на крайнодясната партия "Национален сбор" Жордан Бардела, чиято формация води в социологическите проучвания, нарече хода на Макрон "лоша шега" и заяви, че президентът е "по-изолиран и откъснат от реалността от всякога". Бардела се закани, че партията му незабавно ще внесе вот на недоверие срещу "обречената коалиция".
Левицата също не спести критики. Лидерите на социалистите, комунистите и зелените изразиха възмущение, че Макрон не се е вслушал в исканията им за реална промяна и отново е заложил на свой приближен. "Всичко това ще завърши много зле", предупреди лидерът на Зелените Марин Тонделие.
Икономически натиск и отчаяни ходове
Завръщането на Лекорню става на фона на тежка икономическа ситуация. Публичният дълг на Франция е близо 114% от БВП, а бюджетният дефицит е далеч над европейските норми. Политическата нестабилност вече струва скъпо на страната, като според управителя на Френската централна банка е "изяла" 0.2% от потенциалния икономически растеж.
В отчаян опит да намери подкрепа, екипът на Макрон е подал сигнали, че може да направи компромис със спорната пенсионна реформа, която повиши възрастта за пенсиониране на 64 години. Този ход обаче рискува да разгневи центристките съюзници на президента и засега не успява да спечели доверието на левите партии.
Какво следва?
Предстоят критични часове и дни за френската политика. Себастиен Лекорню е изправен пред почти невъзможната задача да състави правителство, което да получи доверие от враждебно настроения парламент и да прокара тежък бюджет. Ако се провали, Франция е заплашена от още по-дълбока криза, а предсрочните избори изглеждат все по-неизбежни.
