Дядо Коледа фигурира в много култури, като основно му е отредена роля да раздава подаръци на децата обикновено през нощта на Бъдни вечер. Той е един важен елемент от традиционната Коледа на западната цивилизация, а също така в Латинска Америка, в Япония и други части на Източна Азия.
Праобразите на Дядо Коледа
Всички версии на съвременния Дядо Коледа произхождат от една и съща историческа фигура - епископ (по-късно Свети) Никола на град Мира (или Майра) - древен град в провинция Ликия на Римската империя, сегашна Анадола в Турция. Епископът призовал всички пастори от своята епархия да разпространяват усърдно християнството, а там, където децата не могат или не желаят да ходят на църква заради студа през зимата, да ги посетят в домовете им. Той препоръчал на пасторите да занесат на децата подаръци, като използват тази възможност да им обяснят кой е Исус Христос и какво е направил той за цялото човечество. Енорийските свещеници, носейки със себе си по една торба пълна с подаръци, достигали до децата с шейни с впрегнати кучета.
Легендата за Св. Николай е залегнала в основата на холандския Синтерклаас - Sint Nicolaas (рождения ден на Светията), което от своя страна довело до мита и името на Дядо Коледа в различните варианти на английски (Дядо Коледа, Свети Никола, Св. Ник).
В Европа (особено в Холандия, в Белгия, Австрия, Швейцария, Германия, Чехия) той все още е представян с епископски одежди и брада. Мощите на св. Никола са пренесени в Бари и за тях е построена базилика в 1087.
Св. Никола се смята за покровител на моряци, търговци, стрелци, деца, проститутки, фармацевти, адвокати, кредитори и затворници. Той е и светец-покровител на град Амстердам и е особено почитан в Русия.
В Холандия, в Белгия и Люксембург Синтерклаас (Kleeschen в Люксембург) се празнува през първите две седмици от 5 декември. Еквивалентът на Дядо Коледа в тези страни е Kerstman (буквално "Коледен мъж"). В някои села на Фландрия (Белгия) той е почти идентичен със Свети Мартин в Турс (Синт-Маартен).
В немският фолклор се разказва, че бог Один (Wodan) всяка година правел голям лов по време на зимното слънцестоене. Затова децата оставяли ботушите си край камината, като ги пълнели с моркови или слама за храна на летящия кон на бога Sleipnir. В замяна на това Один щял да остави подаръци или бонбони. Тази ритуална практика се е запазила в Белгия, Холандия и Германия, като е съчетана с християнския персонаж на Свети Никола.
Германската традиция пристигнала в Съединените щати през холандската колония на Ню Амстердам (впоследствие Ню Йорк), преди британското завладяване през седемнадесети век.
Предмодерната представа за Дядо Коледа обединява различни митове и национален фолклор чак до седемнадесети век и символизира духа на добротата на Коледата. В нея той е представен като брадат и широкоплещест мъж, облечен в зелено палто дълго до нозете, украсено с кожи.
Дрехите на холандския Синтерклаас са сходни с тези на един епископ - митра (корона) и червено наметало със златен кръст. Синтерклаас препуска на бял кон, с който лети чак до покривите, а неговите помощници се спускат в комините, за да оставят дарове (понякога в обувките на децата, оставени до камината). В Испания обаче той пристига с лодка.
Съществената роля за превръщането на Св. Николай в Дядо Коледа принадлежи на Кларк Мур Климент, автор и лингвист от Ню Йорк, който през 1823 година пише поемата "Посещението на Свети Никола", в която светецът от анадолски произход е представен като елф - пълничък , с бяла брада, облечен в червени и обшити с кожа дрехи, с теглена от елени шейна, в която носи пълен чувал с играчки.
За Коледа през 1862 г. илюстраторът Томас Наст изобразява в американското списание "Харпър Уикли” Дядо Коледа с червен кожух, бяла брада и ботуши. Но за пребоядисването на кожуха от зелен на червен, основна е ролята на Coca-Cola, която в този му вид го използва в своите реклами от 30-те години.
Съвременният Дядо Коледа
Традиционният Дядо Коледа се променя в зависимост от местните традиции. В САЩ се твърди, че старецът живее на Северния полюс.
В Канада обаче се сочи, че лабораторията му е в северната част на страната.
В Европа е по-разпространената версията на финландците, която го поставя в село близо до големия финландския град Рованиеми в Лапландия точно на Полярния кръг.
Според норвежците мястото на пребиваване на Дядо Коледа е Drøbak, където е и пощата му. Според други традиции се говори за Dalecarlia в Швеция и в Гренландия.
В страните, където представата за Дядо Коледа се идентифицира със св. Василий (напр. в Гърция) той понякога живее в Кесария, Кападокия.
С появата на интернет някои сайтове са посветени деца и възрастни, които вярват в Стареца и следват пътя му символично чрез радар. В действителност това е самолет на ВВС на САЩ, който излита от авиобаза в Канада, за да достигне до Мексико Сити. Това обаче има любопитна предистория: През 1958 година универсалният магазин Sears Roebuck в Колорадо Сприннгс, САЩ, съобщава на децата телефонен номер, на който да се обадят на Бъдни вечер. Една печатна грешка обаче праща децата към Центъра за противовъздушна отбрана, далечният предшественик на NORAD (Североамериканско въздушно-космическо командване). Оперативният дежурен Хари Шоуп посрещнал лавината от обаждания с чувство за хумор и им отговарял, че приемат радарните сигнали на идващия Дядо Коледа от Северния полюс. Същата година в САЩ и Канада е разработена програма за „проследяване” от NORAD на Дядо Коледа, която вече е качена в интернет и се следи в реално време.
Съществуват и сайтове, които следят дейността на Дядо Коледа през цялата година, които показват как се изработват играчките във фабриката му.
Има публикувани пощенски и електронни адреси за изпращане на писма с пожелания за подаръци. В много страни на писмата отговарят пощенските служители или доброволци.
В Канада за писма до Дядо Коледа съществува специален пощенски код „НОН ОНО” (Хо-хо-хо) и 1 982. В други случаи специални благотворителни организации изпълняват желания на деца от бедни райони или на настанени в болници.
Макар че образът Дядо Коледа има раннохристиянски корени, с течение на времето се е превърнал като един от символите на светската Коледа и поради това ритуалите са взаимствани дори и от не християнски народи.
ДЯДО КОЛЕДА ПО СВЕТА
В Европа и в Северна Америка:
Албания: Vitit Plaku Ri (= Babadimri Padreinverno)
Армения: Вава Gaghant
Австрия: Christkind (Христос за деца)
Белгия: Синтерклаас, Saint-Nicolas ("Свети Никола"); Kerstman, Pere Noel (Татко Коледа)
Босна и Херцеговина: Джед Мраз
България: Дядо Коледа (Дядо Мраз)
Канада: Santa Claus
Хърватия: Джед Мраз (Дядо Коледа)
Чехия: Svaty Mikuláš (Свети Никола); Ježíšek (съкратено от Ježíš (Исус)
Дания: Julemanden
Естония: Jõuluvana
Фарьорските острови: Jólamaður
Финландия: Joulupukki
Френски: Pere Noel (Татко Коледа"); Pere Noel е най-често и в страни, където се говори френски език
Грузия: თოვლის პაპა (tovlis папа)
Германия: Weihnachtsmann (Коледен мъж); Christkind (Христос за деца) в южните райони
Великобритания: Санта Клаус (Дядо Коледа)
Гърция: Άγιος Βασίλης (Св. Василий)
Ирландия: Santa Claus, Santy, или Daido NA Nollag
Италия: Санта Клаус (Дядо Коледа), в някои региони дори Св. Никола от Бари и Св. Никола)
Исландия: Jólamaður
Лихтенщайн: Christkind
Литва: Kalėdų Senelis
Малта: San Niklaw
Холандия и Фландрия: Синтерклаас (пристига вечерта от 5 декември)
Норвегия: Julenissen
Полша: swiety Миколай (Свети Никола); Gwiazdor в някои региони
Португалия: Pai Natal (Дядо Коледа)
Румъния: Mos Craciun (Татко Коледа на 25 декември), Mos Николае (Татко Николай на 9 декември)
Русия: Дед Мороз
Сърбия: Деда Мраз (Deda Мраз)
Словакия: Svaty Микулаш (Свети Никола); Ježiško (съкратено от Ježiš - Исус)
Словения: Dedek Мраз (Дядо Фрост); Božiček (от "Божич" - Коледа), налице е и празникът на Св. Miklavž (Св. Никола) на 6 декември
Испания: Папа Ноел
САЩ: Santa Claus, Kris Kringle (Свети Никола и Свети Ник)
Швеция : Jultomten
Швейцария: Christkind
Турция: Noel Baba (Татко Коледа)
Унгария: Микулаш (Николай); Jézuska Jezus или Киш (Христос за деца)
Латинска Америка: обикновено се нарича Папа Ноел (Татко Ноел), но има малки различия в отделните страни
Аржентина: Рара Noel (Папа Ноел)
Бразилия: Papai Noel (изговаря се Папай Ноел)
Чили: Pascuero Viejo
Колумбия: Папа Ноел, Niño Dios, Ниньо Исус (чете се nigno hésùss - Христос за деца)
Мексико: Santa Claus; Niño Dios (Христос за деца), Лос Рейес Magos ("The Three Kings")
Венецуела: San Nicolas
Еквадор: Папа Ноел
Перу: Папа Ноел
Далечен Изток: В страните от Далечния Изток, които са приели западния начин на живот, Коледа не се празнува като християнски празник, но интегрирането на традициите на източните религии е приело тази ценност на Запада.
Корея: Santa Claus (Дядо Коледа)
Япония: Santa Сан (Дядо Коледа)
Тайван: производна на Дядо Коледа
Африка и Близък Изток. Празнува основно християнското население:
Иран: Баба Ноел
Египет: Папа Ноел
Южна Африка: Синтерклаас (Дядо Коледа)
