Почти всеки път, когато Русия е била нападана, тя е била спасявана от стратегическата си дълбочина. Русия не може да бъде победена, без първо да бъде превзета Москва, а до нея има дълъг път, пише Джордж Фридман за "Геополитикал Фючърс", цитиран от БГНЕС.

От Наполеон до Хитлер нашествениците от запад е трябвало да се опитат да достигнат столицата преди настъпването на жестоката зима – реално това е помагало да се пристигне преди есенните дъждове да задушат пътищата с кал. Затова Русия трябва да задържи началната точка на атаката възможно най-далеч и да използва армията си, за да забави максимално напредването.

В това се състои стратегическата стойност на Украйна за Русия. Ако Украйна остане непокътната и ако стане част от НАТО, Москва ще бъде на по-малко от 300 мили (480 км) от нападателите. Мнозина твърдят, че НАТО няма намерение да нахлува.

Аз твърдя, че нищо не е по-малко надеждно от намеренията. Планиращите войната трябва да градят плановете въз основа на възможностите, които се променят много по-бавно от намеренията. Съображения като правата на суверенните нации в исторически план винаги са били на заден план пред необходимостта да се гарантира сигурността на дадена нация.

Някои твърдят, че САЩ нямат интерес в Украйна или ако имат, то това е морален интерес. Моралният аргумент не е достатъчен в грубите реалности на геополитиката. Мисля, че САЩ имат фундаментален национален интерес във войната. Съединените щати са защитени от сухопътно нашествие, така че единствените заплахи, които могат да възникнат, идват от океаните. Затова опазването на моретата е в основата на националната сигурност на САЩ от 1900 г. насам.

Проф. Хъдсън: Войната ще продължи дълги години, целта е икономическо заробване на Европа

Историята потвърждава това. САЩ влизат в Първата световна война след потъването на кораба "Лузитания". Разбира се, нападението не беше основанието за влизане във войната, но то даде да се разбере, че конфликтът ще бъде и морска война и че морската война може да застраши основните интереси на САЩ. Ако Германия беше спечелила, тя щеше да контролира Атлантическия океан, което щеше да изложи на риск източната част на Съединените щати.

Втората световна война отново повдигна този проблем. Съединените щати бяха достатъчно разтревожени, за да се съгласят с американския закон "Заем-Наем" (Lend-Lease), според който Вашингтон трябваше да отпусне на Великобритания така необходимите доставки в замяна на отдаване под наем на Вашингтон на повечето британски бази в близост до Северна Америка.

Но в един секретен по онова време анекс Лондон се съгласява, че ако бъде принуден да се предаде на Германия (което не е трудно за допускане по онова време), британският флот ще отплава към Северна Америка. Казано по друг начин, Америка трябваше да помогне, но помощта ѝ зависеше от изтласкването на британската мощ от Северна Америка, както и от ангажимента, в най-лошия случай, за предаване на британския флот на Съединените щати.

Студената война също има важен, макар и пренебрегван, морски компонент. Всички сухопътни конфликти изискват снабдяване на местните сили. Доставките на НАТО например бяха обещани от Съединените щати, а Съветският съюз имаше огромен интерес да ги спре.

При една война съветските подводници щяха да преминат през пролуката GIUK (Гренландия, Исландия и Обединеното кралство), а съветските бомбардировачи щяха да излязат от полуостров Кола, да ударят въздушните бази в Норвегия, като същевременно стрелят през GIUK към конвои, съдържащи самолетоносачи и с огромни противовъздушни и противоракетни способности. За САЩ Студената война беше колкото морска, толкова и сухопътна война.

За Вашингтон съветската експанзия в Европа беше същата като съветската експанзия в Атлантическия океан. Ако Европейският полуостров някога бъде доминиран от една сила, която може да консолидира своите човешки и материални ресурси, тя може да изгради военноморски сили, които да заплашват Северна Америка.

За САЩ предотвратяването на доминирането на Европейския полуостров на една-единствена сила спира заплахата, преди тя да се е случила. И това е същността на интереса на САЩ в Украйна. Наред с другите причини Русия нахлу, за да ограничи заплахата, която представлява НАТО. Дори ако Русия подчини Украйна, на запад от нея има още един съюзник на НАТО.

Следователно една бърза победа в Украйна повишава възможността за по-голямо военно придвижване далеч на запад. Разбира се, начинът, по който Русия води войната, направи този изход по-малко вероятен, но малко вероятно не е същото като невъзможно.

Това е така, защото за страна като Русия сигурността се крие в разстоянието. Разумно е да се предположи, че Москва ще се придвижи толкова на запад, колкото е разумно и безопасно. А това е сериозна заплаха за националната сигурност на САЩ. Спирането на Русия в Украйна, където украинските войски водят сраженията, а САЩ предоставят оръжия и водят паралелна икономическа война, е ефикасен механизъм за контрол на руските амбиции.