Европейският парламент в Страсбург отхвърли предложението от доклада за напредъка на Република Северна Македония да бъде премахнат текстът, свързан със съвместната историческа комисия между София и Скопие.
Против поправката гласуваха 338 евродепутати, 126 я подкрепиха, а 188 се въздържаха. Така беше запазен текстът, с който Европейският парламент призовава историческите факти и общото минало на двете държави да бъдат разглеждани на обективна и научна основа.
Подкрепа за запазването на текста дадоха всички български евродепутати, независимо от политическата им принадлежност, както и мнозинството от представителите на останалите страни членки.
В приетия доклад Европейският парламент изразява съжаление, че Северна Македония не е постигнала достатъчен напредък по ключови реформи, включително в съдебната система и борбата с корупцията. Отбелязва се още, че вътрешнополитическите конфликти в Скопие забавят процеса на присъединяване към Европейския съюз.
Евродепутатите подчертават, че основното условие за започване на преговорите за членство остава промяната на Конституцията на Република Северна Македония и вписването на българите като част от народите, посочени в нея.
Докладчикът за Северна Македония Томас Вайц от групата на Зелените заяви, че защитата на правата на малцинствата е част от преговорната рамка на ЕС и затова конституционните промени, включително признаването на българската общност, са заложени в заключенията на Съвета на ЕС.
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев призова властите в Скопие да започнат незабавно процедурата по промяна на Конституцията. По думите му българската общност трябва да бъде включена не само в преамбюла, но и във всички текстове, където са изброени останалите народи.
Илхан Кючюк от групата „Обнови Европа“ посочи, че решението на Европейския парламент потвърждава необходимостта от спазване на договореностите между България и Северна Македония. Той подчерта, че т.нар. френско предложение представлява европейски политически консенсус.
Според Ивайло Вълчев от Европейските консерватори и реформисти са запазени всички важни текстове, включително тези, свързани с работата на историческата комисия и констатациите за разрушаването и подмяната на български исторически надписи.
Станислав Стоянов от групата „Европа на суверенните нации“ заяви, че е удовлетворен от резултата, но подчерта, че отношенията между България и Северна Македония остават напрегнати. Според него подобряването им изисква усилия и от двете страни.
Докладът на Европейския парламент няма правнообвързващ характер, но се приема като важен политически сигнал за отношението на Европейския съюз към страните кандидатки и очертава очакванията към Северна Македония по пътя към членството.
