Страните от Европейския съюз вече могат да инвестират милиарди евро от средствата за възстановяване след COVID-19 в проекти за отбрана – това обяви Европейската комисия, сигнализирайки за радикална промяна в приоритетите от времето на пандемията, отбелязва Politico.
Изпълнителният орган на ЕС потвърди в сряда, че държавите членки имат срок до август 2026 г., за да изпълнят договорените цели и да получат достъп до 335 милиарда евро по Механизма за устойчивост и възстановяване (RRF).
Проекти в областта на отбраната, включително съвместни програми като сателитни комуникации, вече ще отговарят на условията за финансиране.
При старта на програмата през 2021 г., Брюксел отпусна 650 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства, предназначени основно за климатични мерки (37%) и цифровизация (20%). Отбраната не беше част от първоначалния списък. Но след руската инвазия в Украйна приоритетите се промениха.
Сега Комисията призовава страните да включат отбранителни разходи в плановете си и дори предлага да се използват средствата за вноски във фонда за отбрана по линия на Европейската програма за отбранителна промишленост (EDIP).
„Тези алтернативи биха могли да помогнат на Фонда за възстановяване да осигури важни допълнителни ползи от общите европейски приоритети, включително в областите на сигурността и отбраната“, каза комисарят по икономиката Валдис Домбровскис.
Той даде пример с Испания, чийто план вече включва мерки за киберсигурност.
Въпреки това времето изтича. Страните трябва да изпълнят вече договорените цели, за да получат средствата. Натиск за удължаване на срока оказват Италия и Испания – най-големите бенефициенти, но Комисията отхвърля категорично тази възможност с аргумента, че това би изисквало ново междуправителствено споразумение и ратификация от 20 парламента.
В помощния документ, публикуван от ЕС, се предлагат варианти – като вливане на капитал в национални банки, прехвърляне към инвестиционната програма InvestEU или дори намаляване на амбициите – например частично завършване на проекти с допълнително финансиране от други европейски програми.
Румъния, Унгария и България са сред страните с най-големи планове и най-сериозни забавяния. Унгария дори не е подала искания за плащания – там средствата са обвързани с реформи в областта на върховенството на закона. Будапеща рискува да загуби 10,4 милиарда евро. Румъния пък е заявила желание за безвъзмездна помощ, равна на 3% от БВП.
