Европейският съюз (ЕС) призова за по-решителни международни действия срещу бедността и глада, като предупреди, че войните, климатичните промени и икономическите сътресения поставят под сериозен натиск продоволствената сигурност в световен мащаб. ЕС настоя за защита на правото на храна, гарантиране на достъп до основни услуги и политики, които поставят човешките права в центъра на усилията за социално развитие.
Позицията беше представена пред Третия комитет на Общото събрание на ООН по време на 81-вата му сесия в рамките на интерактивен диалог със специалните докладчици по крайната бедност и правата на човека Оливия Каролина Диас Галан и по правото на храна София Монсалве Суарес.
Европейският съюз потвърди ангажимента си борбата с бедността да остане сред водещите приоритети на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.
Особено внимание беше отделено на въздействието на урбанизацията върху човешките права и необходимостта от приобщаващо градско планиране.
Според ЕС достъпът до безопасни жилища, качествени обществени услуги и социална подкрепа е от ключово значение за предотвратяване на социалното изключване.
Съюзът приветства усилията на ООН за развитието на интелигентни градове, ориентирани към потребностите на хората, но предупреди, че цифровизацията и модернизацията могат да задълбочат съществуващите неравенства.
Това е особено вероятно, когато новите технологии и градските политики не отчитат потребностите на най-уязвимите общности.
Една от основните цели на европейската социална политика е до 2030 г. броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, да бъде намален с поне 15 милиона.
За постигането ѝ ЕС подкрепя държавите членки в укрепването на системите за социална закрила и разширяването на социалното приобщаване на местно равнище.
Сериозна загриженост беше изразена и за състоянието на световните хранителни системи.
Според ЕС въоръжените конфликти, климатичните промени, загубата на биологично разнообразие, икономическите кризи и структурните неравенства затрудняват достъпа до достатъчно и качествена храна.
В изявлението категорично се отхвърля използването на глада като средство за водене на война.
Европейският съюз осъди нападенията срещу жизненоважна гражданска инфраструктура, свързана с производството и разпределението на храни, и настоя за стриктно спазване на международното хуманитарно право.
Подчертава се необходимостта от защита на цивилното население, осигуряване на безопасен и безпрепятствен достъп за хуманитарните организации и търсене на отговорност за нарушенията.
ЕС заяви, че ще продължи да подпомага партньорските държави в усилията им за изграждане на по-устойчиви хранителни системи, подобряване на храненето и повишаване на способността им да се справят самостоятелно с кризи.
Важна роля в тази подкрепа има европейската инвестиционна стратегия „Глобален портал“ (Global Gateway).
Чрез нея се финансират проекти за устойчиво местно производство на храни, развитие на дребномащабното земеделие, здравеопазването, образованието и социалната закрила.
Особен акцент се поставя върху жените, децата и общностите, които са най-силно засегнати от бедността и недостига на храна.
В изявлението се посочва, че ЕС и неговите държави членки продължават да предоставят значителна спешна помощ за осигуряване на храни и подобряване на храненето.
През последните четири години близо една трета от бюджета на ЕС за хуманитарна помощ е била насочена към тези дейности, което се равнява на приблизително 800 милиона евро годишно.
Европейският съюз призова и за по-ефективно международно сътрудничество при разпределянето на средствата за развитие.
Според европейската позиция е необходимо финансирането да бъде насочвано към дългосрочни инвестиции, които могат да направят хранителните системи по-устойчиви на конфликти, климатични бедствия и икономически сътресения.
Основната цел е подкрепата да достига до хората, които са най-силно засегнати от глада и социалните неравенства, като едновременно с това се укрепва правото им на достъп до храна.
Третият комитет на Общото събрание на ООН разглежда социални, хуманитарни и културни въпроси, включително защитата на човешките права, борбата с бедността и продоволствената сигурност.
Диалогът със специалните докладчици предоставя възможност на държавите членки да обсъждат тези проблеми с независими експерти и да търсят общи решения за справяне с глобалните предизвикателства.
