Съмнения и лидерски заявки обхванаха Европа шест седмици преди конференцията на ООН в Копенхаген за промените в климата.
Съмненията на европейските лидери се засилват от факта, че времето няма да им стигне за сближаване на различните позиции около схемата с търговия с емисии в ЕС. Другото препъни камъче за евентуалното споразумение в Копенхаген би бил и факта, че ЕС все още не е решил как да плати компенсации на развиващите се страни, които да им помогнат в преодоляването на последиците от глобалното затопляне.
Към яснота в позициите на развитите страни призова и индийският премиер Манмоган Сингх. “Развиващите се страни не могат и няма да направят компромис със своето развитие”, обясни Сингх пред кувейтската информационна агенция КУНА. Според него развитите страни трябва да предприемат сериозни усилия за намаляване на емисиите на газове.
Предложението на Европа е повече от амбициозно. До 95 % да бъдат намалени вредните емисии до 2050 година и с 30% да се свият те до 2030 година. Ако в Копенхаген това предложение бъде прието, Европа ще се превърне в абсолютен лидер, подчертава австралийският “Сънди Морнинг хералд”.
“Очакваме да постигнем споразумение и това трябва да бъде видяно като ясно послание от целия свят”, каза шведският министър на околната среда Андреас Карлгрен след срещата в началото на седмицата на екоминистрите на страните от ЕС, на която бяха уточнени позициите на 27-те за Копенхаген.
Красимир Николов, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
