Медиите в големите европейски държави реагираха с подчертан скептицизъм на посещението на китайския лидер Си Дзинпин във Вашингтон. Анализите в европейския печат се обединяват около тезата, че визитата е преминала под знака на мащабна символика и прагматично печелене на време, докато Старият континент остава изолиран от големите геополитически договорки.
Основният акцент в коментарите е липсата на каквито и да било официални дискусии или ангажименти по темата за войната в Украйна.
Липсата на изрично споменаване на конфликта в съвместните изявления бе разчетена от анализаторите като сигнал, че двете свръхсили не поставят проблема на преден план, оставяйки Европа сама да се справя с предизвикателствата пред сигурността си.
Британските издания като „Гардиън“ и „БиБиСи Нюз“ определиха събитието като изпълнено с пищност, но лишено от дълбоки резултати. Акцент бе поставен върху необичайния жест на Доналд Тръмп лично да посрещне госта си на военновъздушната база „Андрюс“ с 30-метров червен килим.
Според британските коментатори жестове като подаръците от панди и вечеря с технологични гиганти са прикрили липсата на пробив по ключови търговски въпроси, а временното примирие по митата е било удължено само с няколко месеца.
Срещата бе описана като дипломатическо шоу, което носи ползи най-вече за имиджа на американския президент.
В Германия издания като „Дойче Веле“, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и „Зюддойче Цайтунг“ определиха разговорите като стратегическа безизходица.
Според германските анализатори както Пекин, така и Вашингтон са имали нужда от временно успокояване на напрежението – Си Дзинпин търси стабилност и международен престиж, докато американската администрация цели овладяване на двустранните отношения преди вътрешнополитическите събития.
Същевременно се изразява сериозна тревога, че Европейският сьюз е притиснат между двете икономически сили и рискува да понесе негативите от двуполюсната конкуренция без ясна стратегия.
Италианските медии фокусираха вниманието си върху потенциалните задкулисни договорки.
В. „Корере дела сера“ и в. „Република“ отбелязаха предложенията за регионални баланси, включително спекулациите около евентуално спиране на оръжейните доставки за Тайван за сметка на отстъпки по отношение на Иран.
Римските вестници окачествиха атмосферата като опит за изграждане на съвременно световно двувластие, наподобяващо разделение на сфери на влияние между Изтока и Запада, докато реалните дипломатически инициативи в полза на Украйна остават на заден план.
Френските издания като „Льо Фигаро“, „Франс 24“ и „ТФ1 Инфо“ нарекоха събитието впечатляваща „офанзива на чара“. Те изтъкнаха разминаването между реториката за партньорство и реалността на ожесточената конкуренция в технологичната и икономическата сфера.
Фокусът върху правилата за изкуствен интелект е изтласкал на заден план взривоопасни теми като ситуацията в Южнокитайско море, оставяйки усещането за дълбоко вкоренено взаимно недоверие между двете страни.
Общото настроение в европейския печат показва убеждението, че надеждите за сериозен дипломатически пробив не са се оправдали, а отговорът на новите реалности сега изцяло се пренася върху капацитета за реакция на столиците в Стария континент.