Рано сутринта в неделя, 4 октомври, в Сирия бяха върнати телата за погребение на повече от 50 сирийци, убити в конфликт, бушуващ далеч от границите на тяхната родина – в страна, за чието съществуване едва ли са знаели преди няколко месеца, пише американското списание Foreign Policy, цитирани от "Фокус". 

Всички тези хора са били членове на въоръжените формирования, които преди това са воювали в Северна Сирия, след това в Либия и сега на оспорваната територия на Нагорни Карабах - и те винаги са го правили по заповед на Турция.

След близо 10 години гражданска война „никой не иска да печели пари от война“, както каза бащата на един сирийски наемник. Принудителното преселване в Сирия, както и икономическите трудности, които неизбежно съпътстват дългосрочните конфликти, не оставиха на много млади хора друг избор.

Източници от Сирийската национална армия, термин, използван за обозначаване на група опозиционни милиции, подкрепяни от Турция, казват, че около 1500 сирийци вече са разположени в спорния регион Нагорни Карабах в Южен Кавказ. Този конфликт се превърна в поредната конфронтация между Турция и Русия, които оказват подкрепа на воюващите страни в Сирия и Либия. Анкара заяви, че подкрепя с всички средства Азербайджан, а Москва традиционно има по-тесни връзки с Армения.

Нямащият излаз на море Нагорни Карабах официално се счита за част от територията на Азербайджан, но там живее предимно арменско население. Армения и Азербайджан водиха война помежду си от 1988 до 1994 г., когато най-накрая обявиха примирие. Спорът им обаче така и не беше окончателно разрешен. Границата между тях се смята за една от най-милитаризираните в света, а настоящите боеве, започнали в края на септември, станаха най-ожесточените след прекратяването на огъня. Двете бивши съветски републики се обвиняват взаимно за избухването на военните действия.

През почивните дни бойните действия продължиха и арменските сили обстреляха с ракети Гянджа, вторият по площ и население град в Азербайджан, в резултат на което загина един човек, а още четирима бяха ранени. От началото на тези боеве са убити повече от 220 души, много от които в резултат на артилерийски обстрел.

Малко след избухването на конфликта между Армения и Азербайджан, Турция се опита да мобилизира Сирийската национална армия, понякога наричана прокси армия на Турция. През изминалата година Турция набра хиляди бойци от Сирийската национална армия, за да се бие заедно с подкрепеното от ООН Правителство на националното съгласие в Триполи, което се сражава срещу подкрепяните от Русия сили. Според някои съобщения оттогава някои бойци на Сирийската национална армия са се завърнали в Сирия, за да преминат обучение в навечерието на прехвърлянето им в Нагорни Карабах. Някои са преминали само пет дни обучение преди заминаването, докато други са били обучавани от две седмици до месец, според източници от Сирийската национална армия.

Първите бойци са били разположени в края на септември в Южна Турция, след което са били прехвърлени от Газиантеп в Анкара и на 25 септември в Азербайджан. Според източниците, командирите на бойците на Сирийската национална армия пристигат на мястото по-рано, за да проучат характеристиките на терена и да съгласуват разпределението на силите с азербайджанската армия.

За много млади хора, които са се превърнали в бежанци в собствената си страна и са лишени от всички икономически възможности благодарение на гражданската война, религиозната пропаганда и парите стават основната примамка за започване на живот на наемник. На бойците се предлага да подпишат договори за период от четири месеца със заплата от 1500 долара на месец, изплащани в турски лири.

Но мнозина вече съжаляват за избора си, особено сега, когато 55 сирийски наемници загинаха в много по-жестоки сблъсъци, отколкото им беше обещано. „Всички бойци са разстроени от ситуацията тук в Азербайджан“, каза един сириец, който беше в района на град Барда в Азербайджан и помоли да не бъде посочен. „Психическото състояние се влоши силно, след като няколко наши приятели умряха като мъченици“.

Бойците, на които преди това беше обещано, че ще бъдат предимно на караулни постове, разположени по демаркационните линии, се оказаха участници в ожесточени битки, а редовните войски на Азербайджан практически не им оказват подкрепа. „Няма координация и комуникация между нас и азербайджанските бойци“, каза той.

Друг войник на сирийската национална армия каза, че трябва да спи с 20-30 други бойци в палатка и да стои на караул по шест часа всеки ден. Според него някои наемници „искат да се върнат в Сирия, защото съ, че са дошли тук. Съжаляваме, но в същото време никой не ни принуди да се бием в Азербайджан. В сърцето си сме с нашите приятели, които са убити тук, в чужда държава, далеч от техните семейства и революцията“.

Такъв „приятел“ беше 25-годишният Мохамед ал Шуне, който беше принуден да напусне родния си град Марарат ал Нуман тази година, когато силите на сирийския режим настъпиха срещу Идлиб. Той пристигна в Азербайджан в края на септември във втората група бойци, а вечерта на четвъртък, 1 октомври, арменски снайперист го уби край Барда. Семейството на Шухне - единственият син сред осем сестри, който дори нямаше време да се ожени - беше уверено, че той работи в Турция, за да помогне на своите роднини.

Пристигането на телата на мъртви наемници в Сирия хвърля тъмна сянка върху местата, които вече бяха покрити с траур. Един боец от сирийската национална армия в Африн, Сирия, заяви, че пристигането на мъртвите е „трагичен ден, какъвто [районът в околностите на Алепо] никога не е бил виждан досега“.

"Ние обвиняваме турското правителство, че се е възползвало от желанието на нашата бедна младеж да печели пари“, каза един от роднините на убития боец. Членовете на семействата на жертвите не искат да посочват имената си, тъй като в този случай те ще загубят 60 хиляди турски лири (около 7800 долара), които са им обещали да платят като обезщетение за загиналите войници.

Бойците от Сирийската национална армия не са светци. През септември ООН публикува доклад, описващ голямо разнообразие от престъпления - отвличания, изнасилвания и изнудвания - извършени от бойци на Сирийската национална армия срещу кюрди, християни и други малцинства в Сирия.

Турското министерство на отбраната отрече информацията, че е изпращало наемници в Азербайджан, въпреки многобройните съобщения в пресата и много видеоклипове, заснети от сирийците на фронта. Турция също заяви - без да даде никакво потвърждение - че арменската страна се подпомага от бойци от Кюрдската работническа партия, която е във война с Турция от няколко десетилетия.

Агресивната външна политика на Турция, включително нейната намеса в продължаващите граждански войни в Сирия и Либия, понякога е помагала да се промени хода на конфликтите, особено в Либия, където подкрепата на Турция помогна на правителството в Триполи да отблъсне опита на подкрепените от Русия сили да завземат столицата. Тези победи на геополитическата сцена обаче поставят младите сирийци под кръстосан огън.

„Целият свят е изоставил сирийската революция и сирийския народ, който страда от жестокостта на режима на [Башар] Асад, а младежта ни се е превърнала в инструмент за реализиране на интересите на други страни“, каза Рияд Казмуз, 57-годишен, баща на наемник, който сега се бие в Либия. „Изпитваме тъга и отчаяние от начина, по който се развиха нещата, защото сега децата ни са принудени да умрат в битки, които не ни засягат“.