Парадоксален обрат в глобалната енергийна система: сушата става все по-зелена, докато океанът, двигателят на живота, губи своята продуктивна сила, пише kaldata.com.
Ново изследване, публикувано в Nature Climate Change, разкрива разтревожаващата истина за начина, по който климатичните промени разместват фундаменталното равновесие на планетата.
Какво измерваме, когато говорим за "фотосинтеза"?
Ключовият термин тук е "нетно първично производство" – или с други думи, количеството енергия, произведена от растения и водорасли чрез фотосинтеза, след като се извадят "разходите" за собственото им оцеляване. Това е енергията, която захранва всички останали живи същества – от тревопасните до хищниците.
Именно тази мярка показва къде планетата "печели" или "губи" жизнена енергия.
Сушата позеленява – и то бързо
От 2003 до 2021 г. континенталната част на Земята увеличава своята "зелена маса" с около 0,2 млрд. тона въглерод годишно.
Основните двигатели на тази тенденция са умерените и северните географски ширини – като Сибир, Канада и Северна Европа – където климатичното затопляне е удължило вегетационния сезон и е позволило на растителността да се разшири.
Допълнителни фактори са:
- Разширяване на горите;
- По-интензивно земеделие;
- Повече валежи в някои региони.
Но тропиците – особено Амазония – не показват същата позитивна динамика. Там растежът е в застой, а „белите дробове на планетата“ започват да хриптят.
Океанът – изчерпващ се гигант
Обратното се случва в морето. Океанското нетно първично производство е намаляло с около 0,1 млрд. тона въглерод годишно за същия период. Най-силно засегнати са тропическите и субтропическите части на Тихия океан.
Причината? Затопляне на горните водни слоеве, което води до явление, наречено стратификация – пластовете не се смесват, а хранителните вещества остават "заключени" в дълбините.
Фитопланктонът – основата на морската хранителна верига – остава гладен, а това има драматични последици не само за живота в океана, но и за: риболова; въглеродния баланс; биологичното разнообразие.
Кой дирижира климатичния оркестър?
Изследването показва и нещо друго: сушата задава дългосрочната тенденция, но океанът диктува краткосрочните колебания. Той е силно чувствителен към климатични феномени като Ел Ниньо и Ла Ниня, което прави неговото поведение по-непредсказуемо, но и по-бързо реагиращо на глобалните промени.
Финалният баланс – и ключовият въпрос
В момента Земята все още е на плюс – "зеленият растеж" на сушата компенсира "синия срив" в океана, с нетна печалба от 0,1 млрд. тона въглерод годишно. Но това е неравномерна адаптация, която повдига тревожен въпрос:
Колко дълго сушата ще може да компенсира губещия ритъм на океана?
Сушата и океанът не са два отделни свята. Те са две страни на една единствена, сложна екосистема. Когато едната част започне да отслабва, последствията са неминуеми и за другата.
Това изследване не е аларма, но е ясно предупреждение: зеленият цвят не означава задължително здраве, а морското синьо вече показва признаци на задушаване.
