Севернокорейският лидер Ким Чен Ун е изпратил приблизително 100 000 корейци да работят в Русия, което носи приблизително 500 милиона долара годишно. На хората е обещана възможността да печелят пари, но условията на труд напомнят повече на трудови лагери и всичките им доходи се изпращат на севернокорейското правителство, информира Fox News.
Една жертва на принудителен труд описва условията на труд на строителна площадка: „Събуждахме се в 6 сутринта. През зимата, в мразовит студ, ходехме на групи до строителната площадка. Работехме от 7 сутринта до 22:00, 23:00, понякога дори до полунощ. Без почивки.
- Нямаше определено време за край. Свършваш, когато си изпълнил квотата си. Дъжд, сняг - нямаше значение. Работехме без ръкавици, без отопление, без предпазни средства. Ръцете ми бяха толкова напукани, че не можех да държа инструментите. Но беше невъзможно да спра.“
Този мъж казва, че по време на разговори за участие в държавната програма за труд на Северна Корея му е било казано, че може да печели пари в Русия. Всичките му доходи обаче отивали при работодателите му, тъй като трябвало да плаща така наречената „квота“.
„Никой не спомена квота. Никой не ми каза, че по-голямата част от доходите ми ще бъдат отнети. Мислех си, че ако отида в Русия и работя усилено, мога да спестя достатъчно, за да изградя по-добър живот за семейството си. Когато пристигнах, осъзнах, че всичко е лъжа. Парите не бяха мои. Никога няма да бъдат“, каза той.
Неговите показания, заедно с тези на няколко други севернокорейци, работещи в Русия, са представени в доклад, публикуван от международната организация за човешки права Global Rights Compliance. В доклада се отбелязва, че руските компании наемат севернокорейски работници в нарушение на санкциите на Организацията на обединените нации, като често крият самоличността им, така че работниците дори да не знаят за кого работят.
Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН изискват от държавите членки да репатрират севернокорейски работници, което прави продължаващото им присъствие в Русия потенциално нарушение на международните санкции.
„Всичко това рисува ясна картина на това как Северна Корея уж поддържа режима си под санкции: изнася своите граждани като работна ръка, конфискува заплатите им и поддържа пълен контрол дори извън границите си“, се казва в статията.
Йеджи Ким, глобален съветник по правата на човека за Северна Корея, заяви пред репортери, че всеки севернокорейски работник, командирован в чужбина, е длъжен да плаща задължителна месечна заплата на държавата.
Ако работникът печели приблизително 800 долара на месец за 420 часа работа, от тази сума се удържат пари за квота, плюс допълнителни плащания за пътуване и комунални услуги. На работника остават приблизително 10 долара. Ако работниците нямат достатъчно пари, за да платят квотата си, дефицитът се натрупва, оставяйки някои в дългове.
Работниците казват, че квотата трябва да бъде платена независимо от обстоятелствата. Ако не бъде изпълнена, дългът се прехвърля за следващия месец.
Един работник казва: „Квотата трябва да бъде изпълнена по всички необходими средства, дори ако се налага да платите от собствения си джоб.“
Понякога работниците биват изпращани у дома, но за тях това означава да бъдат вписани в черния списък, разпитвани и понякога дори дълговете им да бъдат прехвърлени на семействата им.
Както пише изданието, докладът обхваща всичките 11 индикатора за принудителен труд, дефинирани от Международната организация на труда. Те включват дългово робство, ограничения на движението, задържани заплати, прекомерен извънреден труд, физическо насилие, наблюдение, измама, изолация, злоупотреба с уязвимост и тежки условия на труд.
Според работниците, при пристигането им в Русия паспортите им са били незабавно конфискувани и задържани от севернокорейски служители по сигурността.
Работниците казват, че никога не са имали паспорти. Следователно, те не са могли да пътуват до близкия град, разположен зад ограда. Те са били допускани в града няколко пъти в годината, но „само на групи, с ясно определени часове за връщане“.
В няколко случая се съобщава за физическо насилие. В един случай работник е бил пребит толкова жестоко, че не е могъл да работи в продължение на две седмици. Наблюдението на място е описано като постоянно и са използвани колективни наказания, за да се принудят работниците да се наблюдават взаимно.
Работниците описват, че са живели в пренаселени контейнери с хлебарки и дървеници. В някои случаи са имали само един почивен ден годишно.
Хората, които са свидетелствали за доклада, са сред малкото, които са успели да избягат от системата, докато хиляди остават в капан.
„Искам хората да знаят, че точно сега, днес, има мъже на строителни обекти в Русия, които работят по 16 часа на ден, спят в контейнери, не печелят нищо, не могат да се обадят вкъщи и не могат да си тръгнат.
Имената им не са в никакви доклади. Никой не знае, че са там. И ако можех да им кажа едно нещо, то би било следното: светът започва да слуша. Моля, дръжте се“, казва пред изданието мъж, оцелял в такъв трудов лагер в Русия.
Превод и редакция: БЛИЦ
