Френски публицист: Западът е способен да се справи с Китай, както се справи със СССР

Действията на Китай по време на пандемията Covid—19 напомнят политиката, провеждана от СССР през периода на "намаляване на напрежението" със Запада, смята коментаторът на Le Figaro Тиери Волтон.

Докато СССР използваше подобряването на търговските отношения със Запада, за да увеличи своята експанзия, Китай насърчава собствената си програма, благодарение на западните инвестиции през последните двадесет години, пише "Поглед инфо".

Въпреки това, твърдостта на демократичните страни, проявена веднъж във връзка с Брежнев, може да спре китайската експанзия, както веднъж спря съветската експанзия, сигурен е авторът.

За Китай пандемията Covid-19 се превърна в политическо оръжие, което той използва по най-различни начини, било то „дипломация на маските“, превантивните мерки, предлагани като модел за целия свят, изпращайки санитарни мисии в Африка, пропаганда или дипломати, обвиняващи Запада, че той е бил в основата на пандемията, пише наблюдателят на Le Figaro Тиери Волтон.

В същото време отговорът на демократичните страни (отказът на Доналд Тръмп да финансира СЗО, привикването на китайския посланик в Министерството на външните работи на Франция след публикуване на обидна и неточна информация на уебсайта на посолството, скептицизмът на Еманюел Макрон по отношение на информацията, предоставена от Пекин в началото на кризата) показват, че партията, изиграна от Китай не ги е заблудила.

Поведението на Пекин изглежда изненадващо за автора, като се има предвид икономическата тежест и положението на тази страна, което би трябвало да е достатъчно, за да задоволи амбициите на велика сила, възвърнала позицията си след 20 години впечатляващ икономически растеж. 

"Напротив, изглежда, че китайското правителство беше донякъде опиянено от възможността да се възползва от момента, в който западните сили се занимават със собственото си спасение", отбелязва публицистът.

Политиката на Китай напомня на Волтон за политиката на Москва по време на "намаляване на напрежението" през 70-те години, когато СССР се чувстваше по-силен от всякога. В онези дни търговските отношения между Изтока и Запада се развиха бързо, много се говореше за мирното въоръжение и сближаването на двете системи под егидата на пазарната икономика, която беше от полза за всички.

Благодарение на тази политика СССР успя да осъществи безпрецедентна експанзия в Азия, Африка, Близкия Изток и Латинска Америка. На вътрешния пазар от търговията със Запада се възползва предимно военно-промишленият корпус на страната. "Мирната армия се подготвяше за война.", констатира публицистът.

Когато западните демокрации се усетиха какво се случва след съветското нашествие в Афганистан през 1979 г., те затегнаха правилата за търговия.

По-късно това осъзнаване стана фатално за Москва - когато Горбачов се надяваше да получи финансова помощ от капиталистическите страни, за да спаси режима. Неверието на страните от двете страни на Атлантическия океан в перестройката беше една от причините за разпада на СССР през 1991 г., сигурен е наблюдателят на Le Figaro.

Разбира се, позицията на Китай в световната икономика го предпазва от възможността да бъде отслабен от търговските мерки, както се случи със СССР, обаче, точно както Съветският съюз отчасти дължи своето могъщество на отношенията със Запада, Китай завоюва позицията си поради отвореността си към капитализма, отбелязва експертът.

Стотици милиарди долари, инвестирани от Запада в китайската икономика през последните двадесет години и прехвърлянето на знания, благодарение на ангажирани съвместни предприятия, позволиха на комунистическия режим да модернизира армията си, да подобри полицейския апарат и да засили партийния контрол над населението. Както отбелязва Волтон, в китайската икономика приоритет се дава и на военно-промишления комплекс.

Китай постави това новопридобито могъщество в услуга на агресивната външна политика: военноморска експанзия, подривна дейност в рамките на международните организации, мека сила и проекта „Нов път на коприната“. „Пекин иска да наложи своите идеи на целия свят, а пандемията му предостави допълнителна възможност за това“, убеден е авторът.

Според Волтон, СССР не е почувствал риска, възползвайки се от плодовете на политиката на "намаляване на напрежението", тъй като е вярвал в предстоящия крах на капитализма.

Усещането за собствената им сила и убедеността, че действията им са в съответствие с духа на историята, попречиха на съветското ръководство да предвиди реакцията на Запада на потъването им в „афганистанското блато“. Прави ли Китай същата грешка, използвайки здравната криза за свои цели, пита експертът.

За комунистическия режим идеологията е от решаващо значение и Си Цзинпин, без съмнение, мисли в същите категории като своите съветски предшественици, сигурен е журналистът. Под неговото ръководство КНР прокарва своята линия, вярвайки, че "загниващият Запад" няма да може да спре това движение, представено като исторически реванш за унижението на Китайската империя.

От гледна точка на публициста две скорошни събития дават представа за методите на Пекин. Възползвайки се от отвличането на вниманието на целия свят, китайските власти арестуваха лидерите на демократичното движение в Хонконг, които се бориха през последната година с опитите им да поемат контрола над острова. Освен това, по време на хоспитализацията на Борис Джонсън във Великобритания, Китай се опита да «подчини на себе си» британския производител на високотехнологични електронни чипове.

Амбициите на Си Цзинпин могат да бъдат ограничени само от твърдостта на западните демокрации, такава, каквато беше навремето по отношение на Брежнев, смята Волтон. Според него Китай също ще излезе отслабен от настояща криза и зависимостта му от капиталистическите пазари е толкова силна, колкото зависимостта на тези пазари от китайските продукти. „Нищо не е решено предварително, както изглежда мисли Пекин.“, заключава публицистът.