Френското правителство иска от парламента вот на доверие по въпроса за цялостното завръщане на страната в Трансатлантическия съюз. Какво може да се очаква от Париж?
За Франция това е историческа крачка, посочва Дойче веле. С цялостното завръщане в структурите на НАТО приключва цяла страница от френската история. Повечето французи гледат на ставащото без особени емоции. Според допитвания болшинството от населението е за изоставянето на досегашната изолация. Страната така или иначе принадлежи към Северноатлантическия съюз и участва в негови мисии, само че нейни представители не участват в ръководните му структури.
Пълното връщане в НАТО е добър избор.
Никола Саркози е убеден, че по този начин страната му ще получи по-големи възможности за влияние на международно ниво, включително и чрез повече командни позиции в рамките на Трансатлантическия съюз. Ето част от аргументите на Саркози:
"Ние пращаме наши войници навън и рискуваме живота им, без обаче да участваме в определянето на целите и стратегията на Северноатлантическия съюз. Дошъл е моментът да приключим с тази фаза, защото е крайно време Франция да участва във взимането на решения, вместо само да ги изпълнява."
Според Саркози по този начин се повишава тежестта и на европейците в НАТО. Бившият премиер Доминик дьо Вилпен - противник на френския президент и привърженик на Де Гол, оспорва този аргумент. Според него моментът на завръщането във военните командни структури на НАТО не е подбран подходящо.
"Западът не е в центъра на световния интерес"
"Защо Франция тъкмо сега да се концентрира именно над западните държави? Ние естествено принадлежим географски към Запада и към Трансатлантическия съюз, но няма нужда нещата да се ограничават само до този кръг. Ние сме страна, свързваща Запада с Изтока и Юга."
Някои консервативни депутати, около 40 на брой, споделят този възглед. Счита се обаче за невероятно те да гласуват с "не" в парламента. Просто рискът правителството да падне би бил прекалено голям.
Най-сериозните критики по повод намерението на Саркози идат от лявата опозиция и центристът Франсоа Байру. Той твърди, че независимостта на Франция от НАТО й дала възможност за самостоятелна политика по отношение на Ирак. Саркози обаче отхвърля този аргумент и заявява, че страната и занапред си запазва независимостта да взема самостоятелни решения и че смята да запази своите атомни оръжия. Независимата атомна политика беше впрочем един от основните мотиви на генерал Де Гол да обяви излизането на страната от командните структури на НАТО преди 43 години. /БЛИЦ