Георгиева с притеснителни финансови новини заради войната в Украйна
Прогнозата за световния БВП зависи от конфликта там и инфлацията, заяви директорът на Международния валутен фонд
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви в четвъртък, че глобалният икономически растеж до голяма степен зависи от продължителността на войната между Русия и Украйна, както и от състоянието на инфлацията, предаде Ройтерс.
Георгиева потвърди, че МВФ вече е събрал 40 милиарда долара за своя т.нар. "доверителен фонд за устойчивост", който има за цел да помогне на развиващите се страни да се възстановят от кризата и да се подготвят за бъдещи предизвикателства.
Според нея средствата за Украйна за покриване на прогнозирания финансов недостиг през следващите няколко месеца трябва да бъдат предоставени като безвъзмездни средства, за да се избегне претоварването на страната с дългове.
"Ние сме на мнение, че трябва да има колкото е възможно повече безвъзмездни средства, а не те да идват от заеми", каза Георгиева за предложената помощ, която ще възлиза на около 5 милиарда долара месечно в рамките на три месеца.
"В близко бъдеще Украйна ще намали драстично приходите си и дори след войната ще бъде изправена пред много високи сметки, свързани с реконструкцията. Така че да се трупа повече дълг върху този, който вече имат...просто не е разумно", каза тя на пресконференция на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка.
Междувременно в дебат за глобалната икономика по време на пролетната среща на МВФ и СБ, председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард посочи, че ЕЦБ може да се наложи допълнително да намали перспективите си за растеж, тъй като последствията от руската война в Украйна натежават върху домакинствата и бизнеса.
"Рисковете за растежа са изкривени в посока надолу – така че може да има още съкращения, които предстоят. В същото време рискове за инфлацията са в посока нагоре", каза Лагард по време на панелна дискусия в Международния валутен фонд.
Лагард смята, че инфлацията в еврозоната е причинена от шок в предлагането и ще остане повече от два пъти над целевото ниво на ЕЦБ от 2 на сто до края на 2022 г., добавяйки, че ЕЦБ адресира постепенно този проблем.
Тя също така не изключи възможността Европейския съюз да наложи санкции върху вноса на руски петрол и газ.