За много жени от кавказките републики в Русия бракът не носи сигурност и спокойствие, а години на насилие, унижения и страх. Разводът, който често изглежда като единственият изход, нерядко се превръща в още по-тежко изпитание – с бедност, заплахи, психологически тормоз, битки за децата и публично унижение.
В поредица от лични разкази, публикувани от световни медии, жени от различни региони на Кавказ описват живота си в токсични и насилствени бракове, както и последствията след раздялата.
Една от тях – Сати – разказва, че години наред е живяла под постоянен контрол и страх. След като забременява, бъдещият ѝ съпруг първоначално я изоставя, а по-късно се жени за нея под натиск от семейството си. Според думите ѝ още в началото на брака започват обидите и заплахите. Тя твърди, че съпругът ѝ употребявал наркотици и системно я тормозел, а след развода ситуацията станала още по-опасна.
По думите ѝ бившият ѝ партньор започнал да я следи, да настройва децата срещу нея и да използва интимни материали като средство за натиск. Жената твърди още, че е била жертва на т.нар. „порномъст“ – разпространение или заплахи с интимни кадри с цел унижение и контрол.
Особено тежко преживяване за нея било, когато по-големият ѝ син попаднал под влиянието на баща си и започнал да я обижда и обвинява. Според разказа ѝ напрежението ескалирало дотам, че синът ѝ повредил автомобила ѝ и настоявал да вземе по-малките деца.
Друга жена – Гульнара от Ингушетия – разказва за брака си с мъж от друга националност, който семейството ѝ първоначално не одобрявало. По думите ѝ още в началото на връзката започнали прояви на агресия, а насилието постепенно се превърнало в част от ежедневието.
Тя твърди, че е преживяла години на физически и психологически тормоз, включително по време на бременност и тежко боледуване на детето ѝ. След развода останала без средства за съществуване в чужда държава, а бившият ѝ съпруг блокирал достъпа ѝ до финанси и настроил децата срещу нея.
Според разказа ѝ дори след раздялата тормозът продължил чрез слухове, заплахи и наблюдение. Жената признава, че след преживяното е изгубила доверие в институцията на брака и живее с усещането, че никога не е напълно в безопасност.
Третата история е на Амина от Северна Осетия, която е омъжена едва на 16 години след отвличане по стар кавказки обичай. Тя описва живота си в дома на съпруга като „ад“, в който била третирана повече като прислужница, отколкото като член на семейството.
След поредица от тежки бременности и загуба на деца младата жена изпада в депресия, а отношенията със съпруга и свекървата стават все по-напрегнати. В крайна сметка тя решава да напусне дома с дъщеря си, въпреки заплахите, че детето ще ѝ бъде отнето.
След развода Амина започва нов живот, заминава за Москва, за да учи и работи, и постепенно успява да изгради собствен бизнес и ново семейство. Днес тя казва, че е намерила спокойствие и подкрепа, които не е имала в първия си брак.
Историите на тези жени показват колко труден може да бъде пътят към свободата в общества, където традициите, натискът на семейството и обществените очаквания често поставят жените в зависимо и уязвимо положение.
Превод и редакция БЛИЦ
