Испанците се пенсионират все по-късно. И не защото самата система ги принуждава, а защото санкциите за ранно пенсиониране и стимулите за забавено излизане от пазара на труда, въведени от различни правителства през последните петнадесет години, дадоха плодове.
Десетилетие и половина последователни, повече или по-малко тихи реформи в крайна сметка доведоха до средната възраст за пенсиониране до рекордните 65,5 години, пише El Mundo.
Постепенно и бавно ефективната възраст за пенсиониране (която е действителната възраст, на която работниците напускат пазара на труда и се различава от законовата възраст поради негативното въздействие на ранното пенсиониране) се приближава до стандартната възраст за пенсиониране, установена от закона. През 2026 г. законовият минимум е определен на 66 години и 10 месеца за тези, които са внасяли осигурителни вноски по-малко от 38 години и три месеца, и на 65 години за тези с повече години осигурителни вноски.
В момента ефективната възраст за пенсиониране от 65 години и шест месеца
Това е само с една година и четири месеца по-ниска от законовата възраст. И тази разлика все повече се свива, според статистиката на Министерството на социалното осигуряване.
Всъщност, ефективната възраст за пенсиониране се покачва горе-долу постоянно – с някои пикове – от 2011 г., когато правителството на Хосе Луис Родригес Сапатеро одобри първата голяма реформа, насочена към постепенно повишаване на законоустановената възраст за пенсиониране (от 65 на 67 години), като същевременно оказва пряко въздействие върху ефективната възраст за пенсиониране чрез затягане на достъпа до ранно пенсиониране.
През 2013 г. правителството на Мариано Рахой допълнително увеличи това ефективно отлагане на възрастта за пенсиониране с нова реформа, която допълнително ограничи достъпа до възможности за ранно и частично пенсиониране.
А през последните години правителството на Педро Санчес не само въведе нови санкции, но и включи стимули за отложено пенсиониране. Всичко това е насочено към насърчаване на работниците да удължат максимално трудовия си живот и следователно времето, през което внасят в системата за социално осигуряване.
Това е ключово за последните реформи, договорени с Брюксел, за да се гарантира устойчивостта на системата през годините на най-голямо финансово напрежение поради пенсионирането на поколението на бейби бума.
Най-новите данни показват, че броят на работниците, които решават да отложат пенсионирането си след стандартната възраст, се е увеличил значително, като се е повишил от 4,8% през 2021 г. до 10,9% през 2025 г. И досега през 2026 г. те вече представляват над 12% от новите пенсионирания.
В същото време ранното пенсиониране е спаднало от над 43% през 2018 г. до около 30% днес.
„В резултат на доброволното отлагане на пенсионирането и по-малкото ранно пенсиониране средната възраст за пенсиониране сега е 65,5 години, в сравнение с 64,4 през 2019 г.“, посочва отделът, ръководен от Елма Саиз.
В пореден обрат в системата, правителството одобри вчера реформата на гъвкавото пенсиониране.
По-конкретно, Министерският съвет даде зелена светлина на кралски указ, който подобрява финансовите стимули за пенсионерите, които доброволно желаят да се върнат на работа и да комбинират пенсията си с работа на непълно работно време. Освен това, той разширява тази възможност за тези, които искат да започнат собствен бизнес, т.е. да станат самонаети.
„Целта е да се улесни пенсионерите да останат активни на пазара на труда, без да губят напълно пенсията си, като по този начин се насърчава активното стареене и доброволното продължаващо участие на пазара на труда“, обясняват служители на социалното осигуряване.
