Кюрдският бутновнически лидер Абдуллах Йоджалан призовава всички групи да сложат оръжие и отправя посланието, че Кюрдската работническа партия (ПКК) трябва да се разпусне, съобщи електронното издание на турския вестник "Сабах", цитирано от БТА.
Това е съобщила делегацията на прокюрдската партия ДЕМ, която посети днес бунтовническия лидер в затвора на о. Имралъ в Истанбул, където Йоджалан изтърпява доживотна присъда затвор.
"Свикайте своя конгрес и вземете решение; всички групировки трябва да сложат оръжие и ПКК трябва да се разпусне“, се казва в призива на Йоджалан, който освен на турски, е огласен и на кюрдски, английски и арабски език.
Историческият призив за мир на Йоджалан последва серия от стъпки, предприети след като през октомври м.г. председателят на Партията на националистическото действие (ПНД) и главен политически съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган Девлет Бахчели неочаквано подаде "маслинова клонка" на Йоджалан, като го призова в парламента да се откаже от тероризма и да разпусне организацията си.
На 28 декември, за първи път от близо 10 години, делегация на ДЕМ посети основателя на ПКК Йоджалан в затвора на остров Имралъ. Днешното посещение е третото, което делегацията осъществява.
ПКК води въоръжена борба срещу турската държава от 1984 г. и се разглежда като терористична организация от Анкара, Европейския съюз и САЩ.
ПКК води въоръжена борба срещу турската държава от 1984 г. и се разглежда като терористична организация от Анкара, Европейския съюз и САЩ.
Депутатката Первин Булдан от прокюрдската Демократична партия на народите, която е и заместник-председател на турския парламент прочете целият текст на изявлението. Ето какво гласи той:
ПКК се ражда през ХХ век, в най-жестокия период от човешката история, в разгара на двете световни войни, в сянката на опита на реалния социализъм и световната студена война. Явното отричане на кюрдската действителност и ограничаването на основните права и свободи, особено на свободата на изразяване, играят важна роля за появата и развитието на ПКК.
От гледна точка на възприетите от нея теория, програма, стратегия и тактика ПКК беше подвластна на тежките реалности на века и на системата на реалния социализъм. Крахът на реалния социализъм през 90-те години на ХХ в. поради вътрешната динамика, разпадането на отричането на кюрдската идентичност в страната и развитието на свободата на изразяване доведоха до отслабване на основополагащото значение на ПКК и до прекомерно повторение.
В продължение на повече от хиляда години история турските и кюрдските отношения са се определяли в рамките на взаимното сътрудничество и съюз, а турците и кюрдите са смятали за необходимо да останат в този доброволен съюз, за да поддържат съществуването си и да оцелеят срещу хегемонистичните сили.
Последните 200 години на капиталистическата модерност са белязани преди всичко от стремежа да се разруши този съюз. Съответните сили изиграха ключова роля за постигането на тази цел в съответствие с класовите си интереси. Този процес се ускори с монистичните интерпретации на Републиката. Днес основната задача е да се преструктурират историческите отношения, които са станали изключително крехки, без да се изключва духът на братство и уважение към убежденията.
Необходимостта от демократично общество е неизбежна. ПКК, най-дългото и най-всеобхватното въстание и въоръжено движение в историята Републиката, намери социална база и подкрепа само защото каналите на демократичната политика бяха затворени.
Неизбежният резултат от крайни националистически отклонения като отделна национална държава, федерация, административна автономия или културологични решения не може да отговори на историческата социология на обществото.
Зачитането на идентичностите, свободното самоизразяване, демократичното самоорганизиране на всички сегменти на обществото въз основа на техните социално-икономически и политически структури са възможни само при наличието на демократично общество и политическо пространство.
Вторият век на Републиката може да осигури трайна и братска приемственост само ако се увенчае с демокрация. В търсенето и реализирането на политическа система няма алтернатива на демокрацията. Демократичният консенсус е основният път.
Езикът на епохата на мира и демократичното общество трябва да бъде разработен в съответствие с тази реалност.
