Омар Бонго, роден като Албер Бернар Бонго, е президентът, управлявал най-дълго в Африка – цели 42 години начело на Габон (1967–2009). Но отвъд политическата стабилност, той оставя след себе си и легенди за ненаситна страст към властта, жените и... отмъщението.
Африка без Франция е като кола без шофьор
След като Габон получава независимост от Франция през 1960 г., генерал Шарл Дьо Гол забелязва в младия офицер и франкмасон Бонго човек, който би защитавал френските интереси дори по-добре от колониалните губернатори.
Действително, по-късно Бонго изрича фразата, станала символ на франкофонска лоялност:
„Африка без Франция е като кола без шофьор.“
Политическият му възход започва бързо. След болестта на първия президент Леон Мба, парламентът „създава“ поста вицепрезидент, заеман именно от Бонго. След смъртта на Мба през 1967 г. той автоматично става държавен глава и учредява Демократичната партия на Габон, която запазва еднопартийната власт десетилетия.
Християнин, мюсюлманин и вечен играч по високите етажи
През годините Бонго ловко сменя религиозна принадлежност – приема католицизма като френски офицер, а по-късно, за да укрепи позициите си в ОПЕК, се обръща към исляма, като негов духовен „кръстник“ става самият Муамар Кадафи. Така се ражда политическата идентичност на Омар Бонго.
На дипломатическата сцена е вечно ухажван – от Жискар д’Естен и Франсоа Митеран, до Джордж Буш-младши, Елизабет II и Владимир Путин. У дома обаче той управлява с желязна ръка, като поддържа бедност въпреки богатите находища на петрол и уран.
Власт и либидо: харемът на малкия човек
Със своите 151 см ръст, Бонго компенсира комплексите си с власт и женско обожание. Сам хвали сексуалната си активност още от прогимназията. Женен за първи път за дъщерята на личния шофьор на Дьо Гол, бързо ѝ изневерява. Скоро среща 14-годишната Мари Жозефин Кама, която ще стане майка на неговия наследник Али Бонго.
Макар да се жени за нея, не спира с аферите. Когато тя започва да отвръща със същото, започва неговият параноичен и фатален контрол.
Ревност, кръв и президентска отмъстителност
Най-драстичният случай на ревност е през 1977 г., когато поетът Ндуна Депено – първата любов на Мари Жозефин – е убит от президентската гвардия. Смъртта му остава неразкрита, а предполагаемият повод – „твърде нежно докосване“ по време на посещение в училище.
Следват още случаи, включително декораторът Робер Луонг, с когото Първата дама поддържа връзка във Франция.
След публичен скандал в парижки хотел, за който дори френските тайни служби се намесват, за да го прикрият, Бонго организира разстрел на любовника на паркинг във Вилньов-сюр-Лот. Делото е потулено срещу 1 милион франка, платени на вдовицата.
Дипломация чрез брак и още наследници
През 1986 г. Бонго се развежда с Жозефин. Следва нова вълна от „дипломатически“ бракове:
-
с дъщерята на министър – Шантал Мибото, от която има дъщеря;
-
с маврицийката Зайнаб Пееро, родила му двама синове;
-
и накрая – с дъщерята на президента на Конго – Едит Сасу Нгесо, която остава до края неговата Първа дама.
Според официалната статистика, Омар Бонго има 53 деца, майките на които са изброени с имената им в Уикипедия – нещо като виртуален харем на един президент-владетел.
